DeLaRea.net - блог на Антони Де ла Реа - по света и у нас

От къде минава пътят на Сърбия към Европейския съюз?

Май минава през Косово.

Според отношението на властта в Белград към случващото се в размирната провинция, ще се определи посоката, а и скоростта на придвижване на нашите западни съседи в една или друга посока.

Възможно е да продължат да бъдат най-верният съюзник на Русия на Балканите. Те са си такива вече два века, така че това не трябва да ни изненадва особено. На нас, българите ни е втълпено, че ние сме най-проруската страна на полуострова, но това не е вярно, исторически погледнато. За Русия България е само средството, а именно Сърбия е цел. Затова и Москва ще насочи всичките си усилия - дипломатични, а защо не и военни - към запазване целостта на “остатъчна Югославия”, която вече остана да се състоя само от Сърбия, Косово, Воеводина, Санджак и българското Поморавие (не говоря само за Западните покрайнини).

Тази прекомерна руска намеса в западните балкани обаче има своя цена. В известен смисъл Русия прави “мечешка услуга” на Сърбия. Да, руснаците могат и да попречат на Косово да обяви независимост сега. Но процесът е необратим - няма връщане назад. Ако не е сега, то все някога, Косово ще стане самостоятелна държава а не автономна част от Сърбия. И този процес може да се забави, но и да се предотврати в перспектива. Все някога ще се случи. Да се пречи умишлено на това е, като да се пречи на болният да се вземе лекарството, защото е горчиво. Това няма да го излекува.

А Косово е горчив хап за сърбите. Няма как да се примирят с отцепването на тази изконна сръбска територия. Там се формирала тяхната народност, тяхната държавност. Страшно е някой насила да ти отнеме най-ценното.

Но какви са вариантите? Има ли изобщо такива? Може ли Сърбия да задържи Косово, дори и насли, дори и с война? Не, не може. То вече не е нейна територия, макар никой да не гоказва на глас. Косово е друго, на косоварите и това е обществена тайна. То си е вече независимо. Приемането на някаква “Декларация на независимостта” и нова конституция са само формалното узаконяване на един станал вече исторически факт - Косово е независимо от Сърбия.

Проблемът остава за сърбите. И илюзиите. Те са дотолкова заслепени от тях че са готови да повярват на обеания, само защото им се иска да са верни. И са готови да направят сделка кон за кокошка. Да подарят нещо, което имат - своята енергетика -  на “Газпром” срещу обещанието, че Рузия ще им даде това, което нямат - Косово.

Но Косово не е и руско, та да го обещават, още по-малко пък да го дават, на когото и да е. Така че, сега в Белград живеят с някакви илюзии, че могат да хванат някакъв потеглил вече влак. И тези илюзии пречат на Сърбия да поеме своя истински път - този встрани от рускато влияние, но в посока присъединяване към Евроструктурите.

И колкото по-бързо го осъзнаят, толкова по-добре за тях. Хапчето макар и горчиво трябва да се изпие, за да се излекува болният организъм. Всичко друго е агония и отлагане на смъртта.

Можете да видите още нещо по темата: Сърбия: Какво предстои - растеж или криза?

Предвидените за след няколко седмици избори за президент на Русия, като че ли са с предизвестен край. Властта в Кремъл продължава да прави всичко или почти всичко възможно за да си гарантира един “мирен преход” между сегашната и следващата президентски администрации.

Целта е да се запази властта в едни и същи, “наши” ръце, без да се потъпкват прекалено грубо основните принципи на демокрацията. Привидно демократичните избори в началото на март ще бъдат подобаващо декорирани и с няколко подходящи съперници за цвят. Така руският политически живот вместо да направи онази крачка към истинската демокрацията, ще предпочете да се ограничи с декорацията.

Цялата статия - Русия между демокрацията и декорацията

Когато за пръв път през жаркия юли на 2003-та, почти случайно, преминах през ГКПП “Ерец” и за пръв път се озовах в “сектор Аза”, първото ми впечатление бе, че съм попаднал в някаква гигантска “световна циганска махала”… За жалост, както и вие добре знаете, първото впечатление винаги остава най-трайно, а понякога и се оказва най-вярно.

От това горещо лято нещата в Газа се промениха много, но не и към по-добро. От както въоръжената ислямистка групировка “Хамас” взе властта в Палестина (по демократичен път) и състави правителство на в автономните палестински територии, Западът обърна гръб на палестинците и реши да ги порицае за техният избор. Това доведе и до стълкновения между различните политически и военни формирования в Палестинската автономия.

Цялата моя статия , написано по повод на това, какво всъщност се случва в “ивицата Газа”, можете да прочетете в BPost.