Кастриране

Невериятното се случи - Куба вече има има нов президент!

Това е добрата новина. Лошата е, че новият президент пак се казва Кастро. Не е Фидел, а е Раул. Едва ли има голяма разлика. Комунизмът си остава заедно с фамилията Кастро. В известен смисъл, това което се случва на “Острова на свободата”, може да остане в историята като “кастриране”. Макар аз, като по-милосърден да го наричам просто “Кубизъм”

Всъщност това е доста повърхностен и ироничен поглед върху случващото се в Куба. Истината е малко по-сложна. За жалост не по-добра. Според мен, за Кубинската революция (според Фидел “хуманистична”, а не “комунистическа”) настъпват тежки дни.

Вижте само какво стана с Че - един откровен убиец се превърна покрай една снимка (перфектен PR) в символ на свободата за няколко поколения напред. Разбира се и достатъчно ранната му смърт спомогна за това.

Фидел премина по друг път - този на властта, дълъг живот и дълга власт. Дори в известен смиъл по-правилният - беше президент сега е просто блогър - ще пише на воля в “Гранма”.

Но какъвто и да е, Фидел също стана някакъв символ и то преживе. Не като Че, комуто се наложи да умре навреме. Не и като Раул, който е призван да продължи делото.

Какво ще се случи с Куба, след като Фидел сдаде властта на брат си?

Нищо добро, според мен.

Ще се случи нещо лошо, грозно, квадратно и ръбесто. Просто “Кубизъм”.

Comments

БлогCamp

Постинга ми е по повод на провелият се в събота БлогCamp. По точно, поводите са отзивите от него, които ми направиха впечатление - тези на Бого Шопов и на Комитата. Първият казва, че му дава 4 по шестобалната система, а другият написа един свой постинг, наречен “Едно недоизказано мнение”.

Затова и аз се замислих, как бих оценил аз лично за себе си, провелото се събиране на блогърите в хубавата зала на Военният клуб. Има ли нещо, което остана недоизказано?

Съгласен съм с Бого, че оценката на “мероприятието” може да е “добър” (4), но не “отличен” (6). Това, което определено не ми хареса бе липсата на кафе и наличието на бира. А аз бира не употребявам по светло. Но това са дреболии…

Събирането на различни мислещи и пишещи хора е винаги положително нещо. При всяко положение е добре да се правят подобни срещи от време на време. Просто да се видим и да си поговорим на живо.

Това, обаче, което на мен ми липсваше, и според мен остана наистина недоизказано бе дискусията за политическата блогове. По точно “за политическата дейност, която извършват личните блогове”, които аз наричам “обществени”. Искаше ми се да си поговоря/им за това, за ролята, която всеки от нас извършва, волно или неволно, за общественото мнение, което формираме с всеки написан ред. За жалост това не се случи. Според мен причината бе различната аудитория, която не бе много настроена да говори за това. А и си личеше отсъствието на най-изявените писачи на тази тема. Много би ми било интересно да се видим и с някой от действащите политици, които пишат онлайн. По една или друга причина това не се случи.

Но затова пък, винаги може да се случи за в бъдеще. Надявам се наистина да помислим заедно върху една подобна идея - Сбирка на, нека така ги наречем “политически ангажираните блогъри”. Специално аз обещавам да помисля върху това.

И накрая, да кажа нещо, с кoето трябваше да започна. Благодаря на организаторите и спонсорите на този БлогCamp! :)

Comments (5)

Косово и краят на Велика Албания

Тези дни прочетох една интересна история, разказана от Тим Джуда от BBC относно “шестзвездно Косово”. Става дума за знамето на новата държава и за това какво означават шестте звезди на синият фон*.

Има и материал на BPost, посветен на темата.

Но според мен това са пълни глупости и такива статии говорят само за това до колко европейците или не разбират за какво става дума, или се правят на луди. Повечето издания пишат как независимо Косово едва ли не поставя началото на идеята за Велика Албания, и плашат с “домино ефекта“.

Всъщност според мен истината е точно обратната - няма да има никакъв “домино ефект”, а независимо

Косово е краят на идеята за Велика Албания.

Косово и Албания никога няма да станат една държава - те самите не го и искат. И затова всякакви приказки за създаването на Велика Албания, в която да живеят под един флаг всички албанци на Балканите са измислица. Това са шаблони от преди век, които са неприложими сега. Различните вестници ги пишат, колкото да кажат нещо и да държат читателите си нащрек (лошите новини се продават по-лесно)
Няма да има Съединение между Косово и Албания (като това между България и Румелия). То не е изгодно на никого. Дори да приемем, че това се говори между хората в Прищина, това не е официалната политика на Косово, нито дори неофициалната. Управниците в новата държава може и да подклаждат негласно подобни настроения, колкото да използват от популизма и да се харесат на масите, но целта им е съвсем друга.

Вярно е, че хората, които създадоха независимо Косово са все личности със съмнителна репутация. Говори се за мафия и кланове, за престъпност, наркотрафик, крадени автомобили, бели робини и т.н. Може и да е така, наистина. Между другото така се говореше и за Черна Гора преди да се откъсне от Сърбия.

Дори да е така, за местните богати хора в Косово е нужно да имат своя собствена държава. Истината е, че няма по-голяма далавера, по-добър бизнес от това да си имаш своя държава. Няма друга такава корпорация, която да не може да фалира и да генерира винаги печалба - само една държава го може това.

Така че, след като са пипнали далаверата и са направили ударът на своя живот за Хашим Тачи и компания е най-добре да си имат своя държава, а не да се съединяват с “родината” са - Албания.

Ако обаче Косово е едно мафиотско образование, една пералня за пари, тогава защо ние да го подкрепяме, не е ли това опасно за всички, няма ли това да доведе до засилена “трансгранична престъпност”?

Не, не е опасно за всички, няма да има “износ на престъпност” от Косово.
Напротив, тази прословута престъпност може само да намалее по този начин - досегашните негласни зависимости в косовската общност стават официални, подмолната власт на едни хора вече е официализирана и вкарана в някакви нормални, междудържавни рамки. Дори сегашните управляващи в Прищина да са бивши престъпници, то те вече искат да престанат с това защото не им е изгодно. Те искат да се гледа на тях като на хора с легален бизнес. И много бързо ще станат част от европейската бизнес среда.
Но за да успеят на тях им е нужно сега да спрат да се занимават с политика (война и революция), а да се концентрират върху икономическите проблеми на новата държава. Трябва най-напред да решат проблема с безработицата и бедноста. Защото бедните безработни няма как да плащат данъци, нали?

Поради тази същата причина и смятам че, няма да има “ефекта на доминото” - албанците в Македония няма да искат да се отделят в своя собствена държава. Поне не сега, въпреки случилото се в Косово.

Етническите албанци в Македония не искат половин Македония, те я искат цялата. При сегашният демографски ръст на едната и другата общност, въпрос на време е това да се случи.

А междувременно албанците край Вардар са много добре интегрирани във власта, имат свои представители на всички нива. Многото им гласоподаватели гарантират присъствието им във властта за много време напред. Т.е. те вече си имат своя държава, в която така или иначе правят почти всичко, което си поискат. И докато е така, те нямат нужда да се сменят системата, да отцепват своята част поради етнически причини.

Те в никакъв случай не са и потиснати от централната власт в Скопие. По-скоро след години, може да се стигне до там, едно албанско мнозинство да започне потиска останалото, не албанско малцинство. 

——–

* Между другото, флага на Косово според мен е пълен кич, говори за всякаква липса на идеи и изобщо не ми харесва. Но това е дуга тема - ако аз си имам своя държава, флагът и би бил много по-стилен.

Comments

« Previous entries · Next entries »