Гласуване без граници
Едно интервю във вестник Дневник, което публикувам тук в разширения му вариант.
Антони де ла Реа: Електронното гласуване ще намали тежестта на контролирания вот
- Според вас, кой е най-големият недъг на изборния процес у нас?
- Един от най-големите проблеми е този, че все по-малко хора гласуват. Хората се чувстват разочаровани от това, което им се представя като избор, като демокрация, те го виждат повече като „декорация“, зад която се крие нещо съвсем друго или пък като лотария, при която случайността играе голяма роля. До тук се стигна, защото предишните няколко управляващи партии в продължение на години „даваха лошо име на демокрацията“, те сякаш нарочно опорочиха идеята за избори, за демокрация изобщо. Тези политически сили съвсем преднамерено се постараха да ни наложат една форма на управление, която по своята същност е олигархия, но се мъчеха да я предоставят на гражданите като парламентарна демокрация.
Всъщност демокрацията се състои в това, максимален брой граждани да имат право, да дадат своя глас и така да определят посоката, в която се движи обществото. За жалост виждаме, че все по-малко хора гласуват и все повече от тях са с контролиран вот. Това е, което искаме да променим. Искаме все повече гласуващи и все по-малко контролирани гласове.
- Това не е ли проблем на политическата система?
- Да и затова ние, като гражданско сдружение, се стремим да подпомогнем политическите партии в опита им да намерят „лек за тази болка“. Ние се стремим да мотивираме повече хора да гласуват и да им помогнем да го направят, за да се даде повече тежест, превес на обществено отговорните граждани, които знаят за какво гласуват. Смятаме че, най-добрият начин за спасяване на българската демокрация е да дадем възможност на колкото се може повече хора да гласуват, независимо къде се намират в изборния ден. Колкото повече хора могат да гласуват, толкова по-малка ще бъде важността на контролирания вот, без значение дали е „етнически“ или „корпоративен“.
А и според нас, хората, които живеят и гласуват в страни с вече утвърдена демокрация, са на практика неподатливи на манипулация. Оказва се, че точно тези гласове са невъзможни за контролиране, тези хора гласуват единствено по съвест и само по убеждение. Няма как да бъдат подведени с предизборни хватки, а пък да бъдат купени с пари – съвсем. Тези хора са икономически независими и поради това – политически свободни. Именно заради това предишните управляващи се мъчеха да им отнемат правото на глас. Ние пък се стремяхме да постигнем обратното. И затова и сега продължаваме да настояваме да се облекчи начина на гласуване в тези страни.
- Като стимул за българите в чужбина предложихте вече те да могат избират депутати, а не просто да гласуват за партии, както е сега. Тази идея срещна противоречиви мнения в страната. С какви аргументи ще убедите критиците?
- Като говорим за българите в чужбина, всеки явно разбира различни хора.
Едни смятат, че това са само българските граждани в Турция, други мислят, че става дума за „хора, които са си уредили живота навън“ и повече няма да се върнат в България, трети си мислят за внуците – студенти, които учат на Запад, четвърти имат предвид гастарбайтерите по полетата на Испания и Англия…
Ние всъщност имаме предвид всички тези, заедно с други, за които даже не се сещаме всеки ден. Моряци, нейде в океана под чужд флаг, за които не знаем, че ги има до момента в който не ги пленят пирати, за музиканти, които свирят рок в скандинавските страни или пеят арии в италиански и австрийски опери, за спортисти, които се състезават за чужди отбори на света, за жени, сключили брак по любов с чужденци, за шофьори на ТИР-ове, замръкнали на нечий паркинг, за български учени-физици, работещи в ЦЕРН, умувайки върху тайната на Вселената, за разни полярници на експедициия в Антарктида, за лекари, участвяащи в хуманитарна акция на ООН в Третия свят … всякакви. Става дума за съдбата на милион-два наши сънародници, всеки със своите си грижи и проблеми, със своята си съдба, за някои прекрасна, за други – не толкова. Искаме да помислим за всички тях и за всеки от тях.
Да вземем един конкретен пример на човек, който живее навън и определено „си е оправил живота на Запад“. Става дума за капитанът на българският национален отбор по футбол Димитър Бербатов. Този човек е български гражданин, който живее постянно и работи във Великобритания. Той обаче избра за свой спътник в живота една жена, която също е българка, и която роди тяхното дете не в британска клиника, а в българска. Този човек, освен всичко останало, основа своя фондация в България. Забележете – не фирма, с която да печели още пари, а фондация, с която дарява, с която подпомага други. Ето един жив пример за човек, който живее, работи и печели на запад, „оправил си е живота“, но определено се чувства свързан с България. Той не плаща своите данъци в страната ни, а там, където ги печели, той вероятно и повече харчи там, отколкото тук. Е, и?
Този човек българин ли е или не съвсем?
Гражданин ли е или не чак толкова?
Има ли той право да гласува като мен и теб или пък не?
Аз нямам понятие дали Митко Бербатов изобщо гласува, и за кого точно пуска своята бюлетина – не е моя работа и не ме и интересува, но аз държа той да има право и възможност да го стори.
И такива като него са стотици хиляди, той просто е най-известният, за който се сещам. Всъщност сетих се сега и за Веско Топалов и за Калоян Махлянов, за половината ни национален отбор по футбол, по волейбол, и по какво ли още не…
Ние като общество, като народ, нямаме право – нито морално, нито законово – да ограничаваме по никакъв начин гражданските права на един или друг обществено ангажиран човек, само защото той, търсейки най-подходящата си личностна и професионална реализация, не е постоянно на територията на страната, с която се чувства съпричастен. Напротив, ние всячески трябва да подпомагаме такива успели българи, защото именно те са цветът на нацията.
Ние обаче не говорим само за хората, които са постоянно в чужбина, а и за тези, които по ред причини не са в страната в деня на вота. Например военнослужещите от българският контингент в Афганистан – те имат право да загинат, но нямат право да гласуват за свой представител в парламента, това е куриозно!
Освен това българите в чужбина вкарват в страната над 2 млрд. лв. ежегодно, те не са политически емигранти, а икономически такива. Те не са „избягали от Родината“ си, те са отишли там, където са, защото са намерили начин за добра реализация, за по-добър живот и за лично щастие, на себе си, на техните семейства и на своите деца. Това е тяхно право, особено в този глобален свят. Тези хора реално участват в нашата икономика, те изживяват волю-неволю тегобите на своите роднини в Родината. Затова и ние смятаме че, хора, които успяват да се реализират навън, имат не по-малко право на глас и по закон, и по конституция, и по съвест. Човек е българин, ако има съответните документи за такъв и ако сам той се чувства такъв, а не единствено и само ако се намира в България – това е простата истина, която проповядвам. Който не се интересува от изборния процес в България, така или иначе няма да гласува. Но искаме да дадем възможност на всеки, който иска да гласува, да го направи.
- Как може да стане това?
- По много начини. Въпросът е, че партиите тук не се интересуват от тези гласове. Сякаш не се гледа на тези избиратели като на електорат, а само като на досаден проблем, който по-добре да не съществуваше. „Ний акъл не щем, на нас пари ни дай“. Е, тези хора дават достатъчно пари, сега искат и да дадат и акъл. Защото този проблем съществува и трябва да бъде решен. Според мен важността на гласовете от чужбина, няма да намалява, а дори ще се увеличава. Подобен случай наблюдавахме съвсем наскоро и съвсем наблизо – на президентските избори през декември в Румъния, спечели именно кандидатът, който успя да получи гласовете от диаспората. Време е и нашите политици да осъзнаят това. Няма друг резервоар за гласове, освен този зад граница, а с тази раждаемост няма и да има скоро.
Според нас е хубаво за гласовете в чужбина да се води отделна борба между партиите, съревнование на идеи и на политики. Нека всяка политическа сила да направи своя партийна листа за този избирателен район, да има своя политика за българите зад граница, да я проповядва, да агитира за себе, да води предизборна кампания, и най-вече – да изпълнява предизборните си обещания. В момента никой не защитава интересите на българските емигранти, освен ние. Само че ние сме гражданско сдружение, ние не сме политическа партия и няма да бъдем. Тези хора имат нужда някой да ги представлява, някой да лобира за тях, някой да поеме лично отговорност, какво става и защо. Тази партия и този политик, който го направи най-рано и най-добре – ще спечели гласовете от чужбина, никой друг. А става дума за милион и половина гласа – струва си усилието, нали?
- Последните парламентарни избори показаха опорочен процес, който дори доведе до преразпределяне на мандатите между партиите. Как може да бъдат преодолени такива недостатъци?
- Това което се случи в Турция е едно, това, което се случи в Западна Европа – друго.
Смятаме че това, което се случи в нашата южна съседка е плод на преднамерени действия от предишните управляващи, които искаха да спечелят служебна победа или поне да понесат по-малко загуби на изборите. Тройната коалиция се опитва да облагодетелства една група български граждани, живеещи зад граница, именно тези в Турция, като им даде всички права и удобства за да гласуват. Броят на откритите секциите за гласуване в Турция беше увеличен от предишните избори, от 75 на 123, а броят на тези в целия останал свят – напротив, беше намален от 344 на 277. Сякаш половината българска диаспора живее в Истанбул, Одрин или Бурса. Това бе плод на едни преднамерени предумишлени действия с цел да се подпомогнат едни гласоподаватели, за които е лесно да бъдат манипулирани, и да се направи невъзможно гласуването на хора, които традиционно дават гласа си за политически сили, различни от прежде управляващата коалиция. Именно това е опорочаването на вота, когато една или повече политически партии прави всичко, за да се ограничат гражданските права на възможните привърженици на опонентите.
И това, което ние успяхме да направим, за тези няколко безсънни седмици преди изборите бе да увеличим, колкото се може повече броя на секциите в останалият свят. Агитирахме хората да си подадат заявление за гласуване, за да може да бъдат разкрити секции. Резултатите са повече от красноречиви – има открити 17 нови изборни секции в дните преди изборите, на самият ден има рекорден брой гласоподаватели зад граница. На последните парламентарни избори избирателната активност извън България рязко се повиши – тя нарастна двойно в Турция и над четири пъти в останалата част от света, а имайки предвид и намалелият брой на откритите избирателни секции спрямо предишните избори, то можем лесно да сметнем, че желанието за гласуване в хората, намиращи се зад граница в изборният ден, е нарастнал в пъти.
Проблемите дойдоха или от Турция, където бяха открити лесно секции, контролирани изцяло само от една единствена, управляваща партия, или от тези консулства, в които държавата не беше достатъчно на място, за да контролира процеса. Куриозен е случаят в Дания, в които имаше две секции – едната открита в Аалборг с помощта на студенти и с комисия от хора, членове на „Гласуване без граници“ – а другата бе в нашето посолство в столицата Копенхаген. Познайте как стана така, че в едната секция нямаше никакви проблеми, а най-неочакавано те се появиха точно в посолството, където според мен случаят беше най-скандален. Според свидетели, които ме алармираха мен и медиите в изборният ден, в изборната секция от сутринта са се настанили трима души, които провеждат избори, без се легитимират, не говорят на български с останалите, и не дават на хората да упражнят правото си на глас. Затова пък пристигнат автобуси с хасковска и кърджалийска регистрация, които са докарали турскоговорящи българи – гастарбайтери от Гьотеборг. Те разбира се, гласуват първи, изпреварвайки всички останали останалите български граждани.
Ето това за мен е сканадално гласуване, и е много показателно как държавата просто абдикира, оставяйки своите правомощия на привържениците на една или друга политическа сила. Ако сега погледнете резултатите от тази секция, ще ви направи впечатление странно кръглото число гласове за ДПС. Те са точно 300. Сякаш някой партиен координатор е казал на местната структури: „От вас искам 300 гласа, каквото ще да става, правете каквото намерите за добре…“. Вероятно точно това е станало, и точно този случай трябва да се разследва.
Давам този пример, за да се разбере, как може и в секции, организирани по всички законови правила, само на територията на посолства или консулства, също е да се стигне до изборни опорочавания, защото няма контрол – държавен, граждански или на други партии.
Между другото, до подобно опорочаване на изборите в Турция можеше изобщо да не се стигне, ако всяка една партия беше пратила по три автобуса с наблюдатели на место. Нито е толкова далече, нито е толкова скъпо – сигурно на цената на някой и друг билборд от магистралата. Въпрос на желание и на политическа воля, не на пари или възможности.
И опорочаването на едни бъдещи избори в Турция, може да бъде пресечено много лесно – нека да не се позволява на една партия да си прави сама секции и да представлява държавата. Необходимо е във всяка секция, открита зад граница, да има представител на държавата, също така на поне 4 парламентарно представени политически партии и достатъчно на брой наблюдатели на гражданският сектор. Тогава няма да има подобни проблеми – нито двойно гласуване, нито писане на протоколи, нито нагаждане на резултатите според спуснатите от горе партийни повели на една или друга партия.
Но ние настояваме да има и секции, открити и на места, където няма български дипломатически мисии. Да не страдат едни добронамерени избиратели, заради други, които са нарушили закона. Защото има и случаи с посолства или консулства, които пък изобщо не откриха секции, макар да имаше хора, които да искат да гласуват – случаят с Минск е показателен, но ако той не ни изненадва, защото знаем що за политически нрави царят в Белорусия, то обаче същото е и в Буенос Айрес – посолството отказва да открие секция, с мотив, че не може да опази тайната на вота на единственият, който ще гласува. Явно самите наши дипломати – и в Минск, в Буенос Айрес, а и не само там, нямат ни най-малко желание да упражнят своето право на глас. И така се оказа, че единственото място в Латинска Америка, където имаше секция бе Чили.
И понеже все пак наистина няма как да се направят секции за всеки един избирател по света, а изборът е индивидуално право на всеки, където и да се намира той в изборният ден, то ние настояваме да се въведе електронно гласуване през интернет за българите на запад от България.
- Само на запад от нас?
- Нищо не става изведнъж. И когато не можем да направим от „нищо-нещо“, то в началото правим от нищото нещо малко, после малко повече и накрая става това „нещо“, което го искаме. Гласуването по интернет трябва да се въвежда бавно и постепенно, то не може да стане едновременно и на всичики места. За това започваме от запад на изток. Защото тук играе роля часовата разлика. Заради нея, когато изборният ден в Америка започва, то в България вече приключва. И ако един избирател в САЩ реши да гласува за президент на България, той не може да се мотивира, защото докато се чуди дали да гласува или не, вече му съобщават кой печели. И той си казва: „С моя глас и без моя глас, няма никакво значение. Защо да бия 500 км. път, да си губя свободния ден, да харча пари, само за да отида да гласувам в една предрешена битка?!“. Единственият вариант тези хора да бъдат мотивирани е да им бъде дадена възможност да гласуват предварително, по интернет.
Затова искаме точно зад Океана да се въведе експирименталното електронното гласуване по интернет. Понеже електронното гласуване се извършва преди реалния изборен ден, то изборът не свършва в Америка, а от там почва. Американските избиратели ще са първите подали гласа си, а не последните. Според мен, тогава мотивацията им ще е друга, а ако не се наложи да се ходи и до секцията – то тогава определено можем да се надяваме на много добра избирателна активност, при това – с цената на много по-малко разходи и усилия. Отделно, че точно за тези хора, виртуалното гласуване (подобно и на електронното банкиране или пазаруване) няма да е никаква новост, а нещо съвсем обичайно.
Ето какво конкретно предлагаме.
Имаме определена бройка ПИН-карти, например 100 000. Точната цифра не е важна, важно е да има достатъчно за всеки желаещ, по-добре да останат, отколкото да не стигнат. Всеки избирател, който желае такава карта, може да с регистрира и да си получи картата от посолството или тук в странате. Става дума не само за САЩ или за Канада, а и за всички страни от Новия свят.
Известна, макар и по-малка, част от картите се раздават на избиратели в Западна Европа, в страни, в които има законова забрана за откриване на секции извън консулствата – Германия е най-удобният пример. Начинът на получаване на картата е идентичен както и в Америка – избирателят, желаещ да получи своя ПИН карта се свързва с посолството, от където получава такава и бива вписан в списък на хората, които ще гласуват по интернет.
Също така може да се направи същото и в Австралия и Океания, където имаме общо само няколко секции, а разстоянията са огромни. Много по-евтино ще ни излезе да раздадем няколко хиляди карти за електронно гласуване, отколкото да отваряме нови секции.
И накрая, една минимална част, да кажем 2400 карти, се оставят в България. Те се раздават на политическите партии, представени в Народното Събрание, на паритетен принцип. Затова е и такава цифрата – 2400, за всеки депутат по 10 карти. Нека всяка партия да си раздаде картите за електронно гласуване, както намери за добре, на своите си депутати, на партийни членове или на активисти по места, на когото се реши. Стига тези, които ги получат да отговарят на същите условия – да имат право на глас и да са коректно вписани в списъка. За нас е важно всеки да може сам да се убеди, че системата работи безотказно. И всеки политик, всеки депутат, сам да опита да гласува по интернет, за да се убеди в сигурността и удобството на метода. За себе си съм убеден, че човек, който веднъж е гласувал по интернет, едва ли повече ще стъпи в секция. Но нека и другите сами да се убедят в това.
След като преминат изборите за президент през 2011-та година, според ефекта на интернет гласуването и отчитане на резултатите от него, вече ще започнем постепенно да разширяваме кръга и да раздаваме все повече карти с ПИН код. Ние искаме да се въведе това експериментално гласуване на президентските избори, за да се види, че системата работи без нарушения и няма да има проблем да се гласува така и в България.
- Как ще отговорите на критиките на опозицията, че няма гаранции срещу контролиран вот?
- Не можем да лекуваме СПИН с аспирин. С електронното гласуване не можем да спрем контролирания вот, а само силно да го намалим. То не е панацея срещу манипулациите, но е начин да се увеличи активността на българите зад граница, да се направи по-лесно и по-евтино гласуването, а и по-бързо преброяването на гласовете. И колкото повече гласуват българите в чужбина, толкова по-голям ще бъде броят на гласувалите изобщо, което автоматично ще намали тежестта на контролирания вот, който ще остане все по-малък процент от общите гласове.
- Освен стимулиране на висока избирателна активност, какви други мерки предлагате срещу контролирания вот?
- Това е проблем преди всичко в България и в Турция, на запад това не се случва, защото хората там са икономически независими. В Турция проблемът с контролираният вот може да бъде решен, само ако всяка политическа сила в България се постарае да спечели тези избиратели, ако прави агитация сред тях, ако излъчва техни представители в своите листи и т.н. – все обичайните неща, който прави една партия за своят електорат. На този етап за електоратът в Турция мисли само ДПС и затова има такава голяма подкрепа там. Никой друг не си е помислил, камо ли опитал, да вземе гласове от там, което е голяма заблуда и огромна грешка на останалите партии. Всички те са се отказали от тази политическа битка и са оставили българските граждани с турско етническо самосъзнание в Турция, а и в България, като феодално владение на една единствена политическа сила. Това обаче може да се промени, ако има политическа воля за това – не веднага, и не лесно, а с много работа и след доста време, но все някога, някоя друга политическа сила ще вземе мандат от Турция, стига да направи това, което е нужно за това. На този етап, оставам с впечатление, че единствено ДПС работи със стратегически замисъл, с визия за след години, за тях един мандат в опозиция не е проблем.
Що се отнася до манипулиране на изборните резултати в секциите в Турция или с двойното гласуване – това спира веднага, щом всяка партия започне да изпраща свои наблюдатели на место, за да следи изборния процес. Ако държавата наистина иска да се спре с това – то нека да покрие част от разходите на партиите, които искат да изпратят свои наблюдатели в чужбина.
По отношение на това, как да се намалят манипулирането на изборните резултати в България, за нас идеята за броене на бюлетините не в секциите, а в регионални центрове не е лишена от логика. Освен това, идеята кореспондира с нашето желание за окрупняване на сегашните 31 избирателни райони в осем – София, шестте икономически района за планиране и за българите в чужбина.
Много ясно обаче трябва да кажем, че сегашните избирателни райони не изчезват, а само се надграждат. Всяка партия ще може да си провежда своите кампании по места и да си издига своите партийни листи, както и досега. Предлагаме да си има 31 кандидатски листи в страната и още три за българите по света, но чисто математически мандатите да се изчисляват за 8 района, когато става дума за така наречената „втора стъпка“ при преброяването. Тогава именно се „персонофицират мандатите“, тогава се смята кой мандат в кой район отива и кой е избраният кандидат. Така е по-лесно, тъй като в по-малки райони, както е сега, винаги има изкривяване на резултатите и натъкмяване на местата в парламента. Просто има много малки райони, в които се налага да се закръглява на едро и в един окръг има избрани хора с по няколко хиляди, а в друг – неизбран с десетки хиляди гласа.
До там се стига и понеже все някъде трябва да бъдат вмъкнати гласовете, дошли от чужбина. И става така, че нито гласувалите в чужбина знаят къде точно са отишли техните гласове, нито тези в страната, разбират от къде са дошли тези гласове. И двете страни са недоволни и то съвсем основателно. Ако обаче се отделят гласовете зад граница в отделен избирателен район – тогава с един куршум „улучваме два заека“, решаваме едновременно и двата проблема и всички остават доволни. Системата става по-справедлива.
- Как гледате на идеята за задължително гласуване?
- Не я подкрепям. Сигурен съм, че сегашните резултати ще бъдат близки до тези, дори и ако гласуват 100 процента от българските избиратели. Тези, които не се интересуват от политика и бъдат задължени да гласуват, ще го напряват по същия хаотичен начин, по който го правят и сега. Може би тогава ще има и повече продаване на гласове – на който му е все едно за кого ще гласува, ще му е все едно и за кого ще си „продаде“ гласа.
- Подкрепяте ли идеята за постоянна изборна администрация?
- Да, твърдо. Искаме постоянна платена изборна администрация по унгарски вариант – шефът й да е с ранг на зам.-министър, а актовете й да са с ранг на подзаконови нормативни актове и правилници. Такава постоянна, професионална изборна администрация ще реши проблема със сегашните партийни квоти, които се поддават на партиен натиск, и гледат на нещата конюнктурно. Даден казус се решава не така, че да е справедлив, а така че да е изгоден за партията, излъчила свой представител.
- А това не обслужва ли тези, които са управляващи към момента на назначаване на такава постоянна изборна администрация?
- От някъде трябва да се започне, все някой ще е управляващ, но това не е нещо, което трябва да ни спре. Все някога трябва да се направи и няма защо да се отлага, дори сега е най-удачният момент защото не ни предстоят скорошни избори и може да се погледне малко по-напред във времето, а не с оглед на това, как една или друга партия ще спечели това или онова.
Новата постоянна изборна администрация трябва да започне с това, да направи нов списък на хората, които искат да гласуват. Всеки, който желае да упражни правото си на тлас, да отиде да се запише в списъка. Имаме поне 20 месеца до редовните избори догодина – президентските през есента на 2011. До тогава има време да се изготви избирателен списък от 4-5 млн. граждани, които явно са обществено ангажирани и искат да гласуват. По този начин ще решим проблема с мъртвите души и с вечните спорове за избирателната активност. Има и нещо друго – ако се приложи мярката за „спиране на записванията“ месец или два преди самите избори, то тогава ще избегнем и друга драма – тази със случайните избиратели. Имам предвид хората, които гласуват не защото са обществено отговорни, а защото са под натиск или им е купен гласа. Според нас това ще ограничи силно купуването и продаването на гласове в България. Добре би било при изготвянето на този списък на избирателите да се прибегне и до издаването на така наречените „изборни книжки“, с които пък се прави невъзможно двойното гласуване.
Друг голям проблем е този с правото на българските граждани с повече от един паспорт да могат да бъдат избирани. Ние искаме емигрантите, които се чувстват българи, да имат активни и пасивни избирателни права – да могат да избират своите представители и да могат самите те да бъдат избирани за такива. В момента едното е силно затруднено, а другото е направо невъзможно. Сегашните изборни закони не позволяват на хора с повече от едно гражданство да се кандидатират за каквато и да е изборна длъжност. За нас това е анахронизъм.
Става дума за следното. Емигрантите са приблизително между 1,5 и 2 милиона. Тези хора имат и своите деца, родени в края на миналия или в началото на този век. Тези деца са си родени вече „двойни граждани“. Де факто расте цяло едно поколение от стотици хиляди българчета с повече от едно гражданство. Ние трябва да вземем много ясно и категорично решение, какво е отношението на държавата и обществото към тези хора? Те българи ли са или не? За нас отговорът е пределно ясен – да, тези хора са българи, както и всички, които се чувстват такива.
След години това ще е още по-голям проблем, защото ще се окаже, че хората с двойно гражданство са мнозинство. И затова държавата трябва да положи отсега усилия да приобщи тези хора, а да не ги отблъсква. Би трябвало да им се даде право да избират или да бъдат избирани. Смятаме че всеки, който се чувства българин и който има българско гражданство, да има право да избира и да бъде избиран, без значение дали има и някакъв друг паспорт. Отделно, от това, на практика никой не знае и не може да знае кой човек по колко паспорта има – просто е невъзможно да се установи точно. Затова и никой не се опитва, няма данни за това.
- Управляващите как се отнасят към вашите предложения?
- Започнахме този диалог преди няколко месеца и виждаме как с течение на времето нашите предложения в една или друга насока се възприемат все повече и от управляващите, и от останалите политическите сили. Напремер вече никой не оспорва техническата страна на електронното гласуване, дори и не, дали да избират депутати българите в чужбина, а какъв да е броят им, например. Затова и сега ние сме по-обнадеждени от всякога. Едно по едно, стъпка по стъпка, нещата стават, стига да има постоянство и добронамеренест. Знаем, че сме на прав път и че ако полагаме усилия, ако успяваме да разясняваме всеобщата полза от нашите идеи, то постепенно ще успеем да убедим и най-големите скептици в правотата си.
