Пожарната команда, наречена Правителство на България
С вотът през юли, избирателите заявиха, че желаят една команда, свикана спешно, „на пожар“, която да се заеме незабавно с две неща – да се разчистят авгиевите обори в политиката и да се спре икономическата криза, в която се плъзга страната ни. В това отношение, можем да смятаме, че новото правителство на България наистина е една „пожарна команда на Бойко Борисов“.
Седмица след сформирането на новият кабинет, вече много от неизвестностите пред новото управление сякаш паднаха. Знаем кой, как и с колко спечели изборите, знаем кой формира управляващото мнозинство, знаем и кои са министрите. По имената им можем да гадаем и какъв ще бъде новият политически курс на България и вероятно – до къде ще ни изведе това в краят на мандата му. И така, кои са точно „бойкоизбраните“ ?
Преди всичко, да кажем нещо за новото парламентарно мнозинство. С една дума – няма такова.
ГЕРБ успя да вкара 116 свои представители в Народното Събрание и смята да управлява с тях. Това „мнозинство на малцинството„, ще има нелеката задача да прокара необходимите болезнени реформи в държавата. Но успехът му е гарантирам, защото няма срещу себе си реална опозиция. Няма как да се случи така, че в пленарната зала останалите 124 депутата да гласуват еднакво и то против ГЕРБ. Опозицията е разделена, на лява и дясна, на про- и и анти- европейска, на бивши управляващи и на бивши опозиционери…
Така се получава следният парадокс – в България, след двадесет годишен преход най-сетне има истинско и то реално разделения на властите. Да, правителството ще се старае да „спуска“ своите законопроекти в парламента, но за да бъдат те гласувани в комисиите и в пленарна зала, на управляващите ще им се налага да убеждават своите колеги от другите парламентарни групи да го подкрепят и да обясняват на обществото, защото това решение е добро за страната. За щастие, когато едно правителствено предложение е наистина общественополезно, вероятно то винаги ще бъде подкрепяно от „реформаторското мнозинство“. Много скоро ще имаме възможност да се убедим в това.
Що се отнася до самото правителство, има нещо, което се набива в очите ни от няколкото вече направени изказвания. Самият Бойко Борисов го нарече
„Правителство на Европейското Развитие на България“
Явно с такова име желае да остане този кабинет в историята ни. Това са намеренията му, а от състава му се вижда и какви са и възможностите му. Съставянето му и начинът на оповестяване на новите министри – “на час по лъжичка” и “на ден по министър” – показва, че тази команда, наистина май е съставена “на пожар”. Определено Бойко Борисов е имал някаква първоначална и смътна представа за това, кой къде ще бъде назначен, но самото му комплектоване в движение показа, че новият премиер определено не беше дошъл с готов екип, а го сглобяваше тези дни, пред очите на всички и под натиска на общественото мнение. Примерът със земеделския министър е показателен, как назначенията и уволненията се редуваха според вестникарските публикации, как всяка заповед се оказваше предпоследна, а всяко назначение – несигурно до самата клетва в парламента…
Можем да заключим, че този кабинет сякаш е съставен от
три вида министри
Първите са партийни назначение – хора от ГЕРБ, съратници на Бойко Борисов и сравнително познати имена.
Вторите група са министрите-технократи – сравнително непознати имена, нови в политиката, но с доказани качества в своята област, хора с възможности, а и с амбиции да се докажат в повереният им ресор.
Третата група е най-малка, но и най показателна – това са министрите-приятели. Хора, популярни, но със спорен авторитет, които дължат назначението си на личните връзки с премиера. Това е „приятелският кръг“ на Бойко Борисов. А както знаем – победителите имат много приятели, особени след победата си…
Към първата група министри, „партийците“, със сигурност можем да причислим Цветан Цветанов, Румяна Желева, Николай Младенов, Йорданка Фандъкова.
Назначението на Цветанов за вътрешен министър, като че ли е един логичен и предварително ясен ход. Ако има подтекст в това политическо назначение, то той е следният – Бойко Борисов би искал сам да си е министър на това ключово място, но поради невъзможност да го стори, слага на невралгичния пост най-верният си човек. Така или ианче, новият МВР министър повече ще изпълнява, отколкото ще твори политиката. ББ индиректно ще кадрува в полицията и ще следи изкъси какво се случва в спец службите.
При назначението на досегашният зам.кмет на София по образованието Фандъкова има малко по-друга логика. И тя е, че партийният лидер се опира на своите доказани кадри в дадена област и издигайки ги, им се отблагодарява за добре свършената досега работа. Много правилен и честен ход от страна на „неформалният“ лидер на ГЕРБ. Нека не забравяме, че назначението на Фандъкова, колкото и да е логично, съвсем не бе предопределено. Защото още преди съставянето на кабинета имаше слухове, че досегашният образователен министър Даниел Вълчев може и да запази поста си. Първо – защото наистина се справяше много добре с повереното му министерство, и второ – за да се подаде ръка на НДСВ.
Няма по-логична стъпка от това, Бойко Борисов, изгрял на политическият небосклон именно по време на управлението на „жълтата партия“, сега с великодушието на победител, да им върне жеста и да приобщи някои от знаковите им фигури. Защото, както всички знаем от предизборните плаката: „НДСВ има личности“. Личности има, да, но пък няма електорат. А при ГЕРБ май е точно обратното – има прекалено голям електорат, a няма достатъчно ярки фигури. В този ред на мисли, еднa колаборация ГЕРБ-НДСВ (или поне това, което остана от него) би била разумна, поне в очите на непредубедените. Но в очите на предубедените – на Бойко Борисов и неговите съветници – това явно е излишен ход. Дали е правилен или не – бъдещето ще покаже.
Назначенията на Румяна Желева в МВнР и на Николай Младенов в МО, макар да минават към първата група – като партийни кадри, преминали през не едни избори, по-скоро са от типа “временни”. Оставаме с впечатлението, че първоначалното намерение е било Желева да е новият български еврокомисар, но както знаем, за подобен наистина висок пост се изисква и определен опит на друга висока позиция. Нямам как един политик да стане член на ЕК, ако няма в CV-то си точка – “министър”, “управленец”. Поради този пропуск, на г-жа Желева вероятно и се наложи да поеме макар и за няколко месеца поста на пръв дипломат, а сякаш готвеният за този пост Младенов да бъде спешно прехвърлен във Военното министерство, макар и да не е най-подходящият за там….
При всяко положение, много е възможно, след няколко месеца, правителствената рулетка да се завърти и да има смяна на местата. За нас остава само да гадаем, ако Младенов поеме МВнР, то кой ще поеме МО? Но, както знаем, “всеки войник носи маршалския жезъл в раницата си”, предполага се, че и в екипа на ГЕРб ще има достатъчно “кандидати за слава”.
От групата на “технократите”, най-силно впечатление прави разбира се, Симеон Дянков. Той е и другият вицепремиер, този, който ще отговаря за икономиката на страната. Безспорен авторитет, все пак един от „Топ 100″ на световните икономически експерти, той без съмнение е препълнен с добри намерения и с много теоритично познания, как трябва да стават нещата. Добър избор на Бойко Борисов или на този, който му го в посочил. Остава проблемът, с който се сблъсква всеки завърнал се в Родината емигрант – дали ще успее да промени обществото или местните общствени порядки ще променят него…
И между другото, това зависи, колкото от него, толкова и от нас – доколко ние самите сме склонни да се разделим с мисленето си на Андрешковци?
Малко по-лесно ще е на Росен Плевнелиев. Първо, защото вече се е доказал „на терен“, вече е направил нещо „западняшко“, нещо, което можем да видим с очите си – „Бизнес парк София“, който е като оазис сред панеленият ж.к. „Младост“ 4. И второ, със своята усмивка и словоохотливост този министър много скоро ще стане всеобщ медиен любимец. Опасността пред него е да не засенчи с медийните си изяви своя патрон Борисов. Защото е ясно, кой е звездатата в тази система, и кои са планетите…
Най-доброто попадение на новият министър-председател, обаче безспорно в правосъдният министър Маргарита Попова. Доказан професионалст, с име в своите среди, безкомпромисен и известен с добрата си работа на „шефовете“ от Брюксел. Дали България намери своята Моника Маковей? Твърде е възможно. Във всеки случай, да не очакваме от нея много излишни приказки или самоцелни медиини изяви. Тя е от хората, които ще си вършат отлично работата, без да искат да са под прожекторите.
Точно на обратния плюс ще са „министрите-приятели“.
Те са в кръга на „бойкоизбраните“ по съвсем други причини, по „приятелска линия“, и от сега е ясно, че нито някой ще ги претовари с работа, нито някой очаква от тях двамата чудеса от храброст.
Голямата заслуга на Вежди Рашидов към ГЕРБ е пробивът му в Кърджали. Т.е. донякъде, късмета му е в това, че е хем „турчин“, хем е „гербер“. Както преди 10-ти ноември се казваше, вероятно не без основание, за да направиш кариера е най-добре да си „турчин -комунист“. Ситуацията е много подобна и сега.
А приносът на Божидар Димитров към ГЕРБ е, по-думите на Бойко Борисов – че му е помагал по време на управлението на София в титаничната битка с Татяна Дончева… Това звучи като комплимент към Дончева и като обида към Димитров, но странно защо и двамата го приемат точно обратното.
При всяко положение назначението на Вежди Рашидов и на Божидр Димитров е знаково. То не е жест на добра воля или подадена ръка от ГЕРБ към БСП или към ДПС. Напротив, то е жест към техния електорат. Борисов иска да намери пряк пък едновременно към етническите турци през единият и към войнстващите социалисти с атакистки уклон през вторият. Тези двама минсистри не са “троянски коне” в ГЕРБ, а точно обратното – те са начин Борисов да си играе с избирателите, които не са го подкрепили днес, но които иска да вземе утре.
А несопоримият факт, че и двамата бяха приети на нож от тези, за които уж трябва да отговарят – хората на изкуството или тези зад граница – ни най-малко не влияе на премиерът. За всички е ясно, че това беше гаф, че показа липса на „бон тон“ от страна на Борисов. Защото не може да съкращават едни министерства, а да се откриват други само заради свой приятел… Не трябва да се учудваме твърде много, ако се окаже, че под натиска на общетвеното мнение и двамата напуснат своите министрески кресла и бъдат назначени само като съветници на премиера. Нещо, което би избегнало всички случили се сътресения от тяхното оказало си излишно назначаване…
И накрая, като извод за цялото ново правителство, може да се направи следното заключение. Предното управление на Тройната коалиция, бе ляво, но му се налагаше да води твърде дясна политика, поне в областта на икономиката. Сега ще наблюдаваме обратното – дясно правителство, на което ще му се налага да води лява политика, поне в областта на икономиката.
Най-лошия период за Бойко Борисов и най-трудни за неговата “пожарна команда” ще е времето на
“вторите 100 дни на кабинета”
Те започват на 4-ти ноември и завършват на 12 февруари 2010. Този период ще започне с едни нови избори, за които съвсем не е сигурно че ГЕРБ ще ги спечели толкова лесно, както всички очакват. Ами ако ги загуби? Или ги спечели, но не толкова категорично? Това вече би бил един много лош знак за управляващите. След това идва една тежка зима, в условията на икономическа криза, никой не знае дали Русия ще бъде коректна с доставките на газ, но по-скоро едва ли, така че търканията ни с Москва са почти в кърпа вързани…
Ще има едни болезнени реформи, едни неприятни съкращения на разходите, едно стягане на коланите, които никой не иска, но се налага да бъде направено. Възможно е да има нови стачки, нови протести, а защо не е вот на недоверие в парламента? В такава обстановка ролята на медиите ще е огромна. Всъщност, може да се окаже, че Бойко Борисов ще управлява държавата именно през медиите.
Кабинетът обаче ще оцелее докрай, защото ще е крайно приспособим, както и ще разчита на различни съюзници в различни времена. И винаги ще ги намира. И така ще изкара или пълен свой мандат или ще оцелява дотогава, докогато на самият Бойко Борисов му е нужно това.
