DeLaRea.net - блог на Антони Де ла Реа - по света и у нас

Заглавието, както се сещате е взето от класическата музика, а поводът е “горската одисея” на Негово Величество Симеон Сакскобургготски.

Бидейки убеден републиканец, винаги съм приемал бившият премиер като истински цар - де факто и де юре, от историческа гледна точка, това е последният български владетел. Макар да съм писал много за него (по-скоро - против него), то моето мнение е да не омаловажаваме историческата истина и да губим някакъв, какъвто и да е национален капитал, след като можем да го използваме за благото на обществото. В този смисъл, когато царят стана министър-председател, той направи известна услуга на нас - ако не за друго, то поне като куриоз, за България се написа някоя и друга статия по световната преса. Отделен въпрос е дали управлението на правителството на Сакскобургготски е било успешно или не - не ми се говори сега по въпроса, а и не това ми бе идеята на постинга.

Идеята ми беше за имотите на царя, които той си получи, с идването си в България (или с вземането на властта в държавата). Както и преди съм казвал, имотите си си негови и той трябва да си ги получи така или иначе. Цар или премиер, пъдар или горски, няма значение - законът трябва да е еднакъв за всички и Темида да е с вързани очи.

За зла врага обаче, именно с царя стана тази издънка с имотите. Върнали са му повече от колкото трябва. И то доста повече - направо дубъл на горите. Дали е случайно, или има зла умисъл е отделен въпрос. Приемам, че няма умисъл, станала е грешка, която все пак е открита по някое време.

Разбира се, като имаме предвид, че връщането в повече става по време на неговото управление и, че разкриването пък става по друго време ( когато Симеон е част от управлението и е възможно да е обект и на някакво политическо “извиване на ръце” от коалиционни партньори ), то малко много стават случайностите, да е просто съвпадение. Вероятно все пак става дума за някаква тънка и задкулисна политическа игра, ще си кажат предубедените.

Е, аз съм от непредубедените и не искам никого да подозирам в каквото и да е. Ако подозирам някого, то тогава, значи и да го обвинявам, а това значи и да доказвам обвинението си. А аз не мога, така че по-добре да не се захващам с подобна “Кауза пердута”.

Но има нещо, което оставя горчив вкус в устата ми и нещо в което аз наистина мисля, че мога с основание да обвиня Негово Величество Симеон Сакскобургготски.

И това е, че сякаш стои настрани и някак безучастно наблюдава какво ще се случи с неговите имоти в повече.

Оказва се, че имаме странен (то в България кое ли не е странно ) юридически парадокс. Държавата май не може да си вземе това, което е дала в повече от недоглеждане на някои неин служител. Работата стигна до министъра на земеделието, който спазвайки буквата на закона, заяви, че не може да направи нищо. И на него съм склонен да му вярвам (доверчив човек съм).

Но ако всичко е така, то защо тогава самият цар не върне имотите - доброволно, с някаква декларация или там дарение? От канцеларията му вече заявиха, че не оспорват наличието на гори, върнати в повече. Но сега, знаейки и съгласявайки се, че е получил повече от колкото е трябвало, царят стои безучастен и ни гледа сеира, как ще си ги вземе обратно държавата. Никак, май.  

Та за това говорех. За нашият цар и неговият морал.

Горите, майната им - днес ги има, утре ги няма. Държавата ще обеднее без тези гори, но не фатално - тя няма да загине, защото ги няма. Но държавата ще обеднее истински и наистина може да загине, ако се окаже че управляващите ни нямат морал. Оня същият, новият, заради когото уж дойдоха на власт.

От къде минава пътят на Сърбия към Европейския съюз?

Май минава през Косово.

Според отношението на властта в Белград към случващото се в размирната провинция, ще се определи посоката, а и скоростта на придвижване на нашите западни съседи в една или друга посока.

Възможно е да продължат да бъдат най-верният съюзник на Русия на Балканите. Те са си такива вече два века, така че това не трябва да ни изненадва особено. На нас, българите ни е втълпено, че ние сме най-проруската страна на полуострова, но това не е вярно, исторически погледнато. За Русия България е само средството, а именно Сърбия е цел. Затова и Москва ще насочи всичките си усилия - дипломатични, а защо не и военни - към запазване целостта на “остатъчна Югославия”, която вече остана да се състоя само от Сърбия, Косово, Воеводина, Санджак и българското Поморавие (не говоря само за Западните покрайнини).

Тази прекомерна руска намеса в западните балкани обаче има своя цена. В известен смисъл Русия прави “мечешка услуга” на Сърбия. Да, руснаците могат и да попречат на Косово да обяви независимост сега. Но процесът е необратим - няма връщане назад. Ако не е сега, то все някога, Косово ще стане самостоятелна държава а не автономна част от Сърбия. И този процес може да се забави, но и да се предотврати в перспектива. Все някога ще се случи. Да се пречи умишлено на това е, като да се пречи на болният да се вземе лекарството, защото е горчиво. Това няма да го излекува.

А Косово е горчив хап за сърбите. Няма как да се примирят с отцепването на тази изконна сръбска територия. Там се формирала тяхната народност, тяхната държавност. Страшно е някой насила да ти отнеме най-ценното.

Но какви са вариантите? Има ли изобщо такива? Може ли Сърбия да задържи Косово, дори и насли, дори и с война? Не, не може. То вече не е нейна територия, макар никой да не гоказва на глас. Косово е друго, на косоварите и това е обществена тайна. То си е вече независимо. Приемането на някаква “Декларация на независимостта” и нова конституция са само формалното узаконяване на един станал вече исторически факт - Косово е независимо от Сърбия.

Проблемът остава за сърбите. И илюзиите. Те са дотолкова заслепени от тях че са готови да повярват на обеания, само защото им се иска да са верни. И са готови да направят сделка кон за кокошка. Да подарят нещо, което имат - своята енергетика -  на “Газпром” срещу обещанието, че Рузия ще им даде това, което нямат - Косово.

Но Косово не е и руско, та да го обещават, още по-малко пък да го дават, на когото и да е. Така че, сега в Белград живеят с някакви илюзии, че могат да хванат някакъв потеглил вече влак. И тези илюзии пречат на Сърбия да поеме своя истински път - този встрани от рускато влияние, но в посока присъединяване към Евроструктурите.

И колкото по-бързо го осъзнаят, толкова по-добре за тях. Хапчето макар и горчиво трябва да се изпие, за да се излекува болният организъм. Всичко друго е агония и отлагане на смъртта.

Можете да видите още нещо по темата: Сърбия: Какво предстои - растеж или криза?