Гледах доста внимателно цялата пресконференция на президентът Георги Първанов в неделя.
Разбира се, всичко това бе една перфектна PR акция от страна на неговият екип.
Направи ми впечатление продължителността на пресконференцията и доста свободният и начин на водене – общо взето нямаше някаква цензура. Всеки бе свободен да пита каквото си иска.
Относно продължителността исках друго да кажа – че тя бе предварително заявена с време от около час и половина, но се удължи двойно – нещо, което бях сигурен че ще се случи „инцидентно“ (“поради големият зрителски интерес“, както се казва). Защото сигурно и Вие, както и аз, много добре знаем, че точно по толкова време – три часа – и с такъв маниер на поведение се характеризират подобни прояви на един друг държавен глава – на руският президент Владимир Путин. Той поне на два пъти вече е правил подобни неща и винаги в подобен формат и с такава продължителност. В това отношение смятам, че Първанов смело черпи от „челният съветски (в случаят руски) опит“. Още една „червена точка“ за нашият президент в опита му да „путинизира“ България. В случаят, това обаче едва ли е най-важното. Няма лошо да се копира от руснаците (те пък ги копират от американците) подобни медийни изяви.
Въпросът е какво точно каза президентът Първанов и какво означава това за нас?
Притеснявам се, че често сме склонни да гледаме на Първанов с предубеждение – по презумпция смятаме, че той е „от лошите“ и каквото и да каже, то или няма да е вярно или няма да е добро за нас.
Продължавам да смятам Първанов за идеологически мой „неприятел“ (аз съм си антикомунист), но това не означава, че трябва вечено да го плюем за щяло и нещяло.
Още повече, че той вече кара своят втори мандат – хубав или лош, бившо ченге или бивш комунист, хората са си го избрали, без значение дали на мен ми харесва или не – това е демокрацията, съобразявам се с мнението на мнозинството.
А и Първанов сякаш израстна за тези години. Не смятам че е прекалено „идеологически обременен“ или твърде „проруски настроен“. Той сякаш води една „политика на възможностите“ – прави това, което смята за възможно или това което, според него, е за доброто за държавата. Така решил, така направил – затова има власт в ръцете си и мандат за прокаравне на някаква политика. Добро или зло – историята ще покаже, твърде е рано да му правим оценки, без да се влияем от личните си политически пристарстия. Поне на мен ми е малко трудно и вероятно не съм достатъчно обективен в преценката си за него.
Но фактът, че той със сигурност няма да е вечно държавен глава и надявам се, не се бори за пореден мандат, му дава известно предимство да е малко извън ежедневните политически и котерийни борби, да погледне, ако може, над дребнотемието на деня. Мисля че, донякъде успява или поне дава вид, че се старае.
Лично аз приветствам идеята му за референдумите и за държавната издръжка на политическите партии. Смятам че, всяка крачка към тъй харесваната от мен „пряка демокрация“ (макар аз да я наричам с измисленият от мен термин „широка демокрация“) е крачка в правилната посока. Бих подкрепил всяко подобно начинание, без значение дали го предлага Първанов или който и да е.
Разбира се, че смесената избирателна система е най-добрата, разбира се, че трябва да има референдуми, местни и национални, че трябва да се ограничи броят на политическите партии и те да се поставят в икономическа зависимост от държавата, а не от бизнеса, както е в момента.
Признавам си, че съм привърженик на президентската република като най-демократична форма на управление. От тази гледна точка съм склонен да подкрепя една личност (който и да е президент) пред всяка форма на „партокрация“ (дори това да е еднопартийна власт на моята партия. Защото диктатурата на една партия, дори тя да е нашата, не е прави по-малко диктатура. Но това е друга тема…
Исках да кажа, че предпочитам ясното еднолично управление на една личност с много власт и правомощия за къс период, от колкото неясната, почти неограничена в пространството власт на една или няколко партии, неясно от кого изхранвани. Ясно е само че този политически модел, който сега набжлюдаваме има претенциите да е вечен във времето, да се самопроизвежда непрекъснато, без много-много да ни пита, харесва ли ни това или не, искаме ли го или имаме нещо против властта на партиите…
Така че, нека да видим до къде ще успее в това отношение президентът. Склонен ли е да подкрепи стремежът на (някой) граждани към по широка демокрация в противовес на ологархичната партокрация? Или всичко е само игра на популизъм, за кой ли път?
Аз искрено му пожелавам успех в това му начинание, стига и той да е искрен. Защото всеки подобен, макар и негов, успех би бил успех и за всички граждани на страната, включително и за мен самият.
Разбира се, нека не забравяме думите на Хайтов, че едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. Добре ще е да видим, доколко може да брои президентът Първанов.