Archive for October, 2007

3 в 1 - неочаквана комбинация - 1.Tурция

3-те неща са  католическа Полша, протестантска Швейцария и мюсюлманска Турция. 1-то е, че и в трите страни тази неделя имаше някакви избори. Редовните парламентарни избори в Швейцария, предсрочните такива в братска Полша, и конституционният референдум в съседна Турция. От трите страни всъщност само едната е член на ЕС - Полша. Швейцария също може да е, но не иска, Турция пък иска, но не може. Ако сравним трите, съвсем различни по характер и място избора, можем да разберем какви са настроенията и тенденциите, какво е бъдещето на цялото това пространство. Затова и ще се постарая да разгледам, а ако мога и да разбера какво точно се случва в този триъгълник Женева - Гданск - Диарбекир.

Ето и първото: Турският път към Европа

Comments

Добра дума за Димо Гяуров

Дали заради засиленото медийно присъствие на сегашният столичен кмет или заради нещо друго, но всички ние сме се вторачили единствено в резултатите от местните избори в София. Разбира се че е много интересно, а и важно, кой ще стане столичен кмет, ясно че това е най-големият град, но не е единствен в страната. Както се казваше едно време: “София не е България”. Затова и искам да обърна внимание на местните избори в другите български градове.

На мен лично ми е най-интересно какво ще се случи във Варна. Първо, защото това май е вече вторият по големина град. Второ, поради отдалечеността си от столицата, процесите там са малко по-различни, по-автономни, да го наречем. Третото е заради Димо Гяуров.

Може и да бъркам, но освен в София, май само във Варна се стигна до единна кандидатура на СДС и ДСБ. Даже, със сигурност това бе първата подобна случка. А още по-любопитното е че освен тях, кандидатурата на Гяуров е подкрепена и от другите десни партии - мисля общо шест на брой десни формации.

За какво става дума в този случай? Няма достатъчно достойни кандидати за градоначалник в морската ни столица? Или Гяуров е наистина най-подходящият? Може ли да се окаже, че това е “печелвившата формула” за прословутото “обединение на десницата”? Намерете един свестен човек и хората сами ще се обединят, без да се притесняват от партийните си различия.

Не знам дали помните как започна всичко. Пак от София, разбира се. СДС беше на път да подрепи Бойко Борисов за втори мандат, но под натиска на местните структури председателят на партията Пламен Юруков оттегли подкрепата на сините за столичния кмет. Основна причина бе, че партия ГЕРБ не подкрепи нито един от т. нар. “успешни сини кметове”, а изправи срещу тях собствени кандидатури. Решаващо за оттегляне на подкрепата на СДС за Борисов бе, че ГЕРБ не подкрепи десния кандидат за кмет на Варна Димо Гяуров, а издигна свой кандидатура за кмет на града.

Някой наблюдатели, по-запознати от мен, наричат кандидатът на ГЕРБ за варненски кмет Свилен Крайчев - класически случай на “фалшива патица”. В смисъл че целта му не е да спечели, ами само да отвлече вниманието и някой и друг глас. С което да подпомогне негласно друг кандидат за мястото. Например настоящият кмет Кирил Йорданов.

Според социологическите агенции, до колкото може да им се вярва изобщо, Йорданов е сигурен фаворит и едва ли не ще спечели от раз поредният си мандат. Втори е Гяуров. Той и сега е разпознаван като втори по рейтинг кандидат за кмет на Варна, но според социолозите е твърде назад от Йорданов.
 
Интересно, че същите агенции показват, че при избор на общински съветници, положението е обратното - “дясната листа” е по-харесвана от тази на другите. Всичко това ми говори, че във Варна явно са възможни изненади.

И ако се стигне до балотаж - във Варна, а защо не и в София - то никак не е невъзможно и двата града да има сходни ситуации. На втори тур да се окажат сегашните кметове срещу представители на една “обединена десница”.

Мартин Заимов влезе с летящ старт в местните избори и прави според мен поне, една различна, интересна и, дано да се окаже, печеливша кампания. Дано така и да финишира - летящо. Защото знаем, че изборите се печелят от този, който завършва кампанията си с възход, летящо.

Та, да се върна на Варна, все пак. Една добра кампания на десницата там, без някои от грешките които десните вече допускат в София, означава че Димо Гяуров има добри шансове да отиде на балотаж. Ако това стане, очакванията за промяна на политическото статукво ще бъдат вече налице. Сега в София и Варна, скоро и в други градове.

Comments

За буквите

 

България успя да се пребори и да запази изписването на евро на кирилица. Звучи малко нереално - страна, която преди година се молеше бъде приета по милост сред Клуба на богатите, днес му поставя условия. Дори успява да постигне своята малка победа в това противопоставяне. Какво е това - голяма победа на родната дипломация или снизхождение на богатите към по-слабите? Нито едното, нито другото. Това е просто Европа. Тук всички са равни. Трябва да свикваме.

Изводът е очевиден - България е една европейска страна, която трябва, а и може да отстоява позициите си, стига да иска. Клишето, което толкова обичаме - “ние сме една малка страна, с която никой не се съобразява”, трябва да бъде забравено час по-скоро. То не ни носи нищо освен липса на самочувствие и комплекси. какви сме, малки или големи, зависи от самите нас. От това, което правим. И е време да започанем да правим по-големи неща, за да се чувстваме и ние по-големи, а не като приети по милост сред по-силните.

Добре, какво от това, че вече ще казваме и пишем “евро” официално? какво значение имат буквите на една банкнота? Ще станем ли по-богати от това? Какво значение има как се нарича една валута, от която сме толкова далеч?

Не, разбира се - ние няма да станем по-богати. Ние няма да покрием и грам от критериите за приемането ни в Евро-зоната. Онази, истинската еврозона,  финансовата , а не политическата. Там където икономиката е всичко, а политиката - нищо. Където няма общи приказки, а само факти, и числа. Както и да изписваме тези така бленувани банкноти, те все ще ни липсват. И ще продължават да не растат по дърветата.

Само че има и друга истина. Евро се печели, то се и харчи. Първото е по-трудно от второто. Друго е въпросът с националната идентичност. Тя наистина много трудно се печели, а още по- лесно се харчи. И най-лошото е, че веднъж “похарчена”, почти е невъзможно да бъде спечелена отново. Затова трябва да се пази. Повече от всяка банкнота. Била те “евро”, ‘юро” или каквото и да е.

Защото Европа, а и еврозоната не са само политическо или икономическо понятие. Тя е преди всичко културно понятие. Зона, в която културата е нещо, дори и политика, дори и пари. Европа се превръща от континент на националните държави в държава на нациите от континента. И в тази нова за нас реалност ние ще трябва да вместим своята национална идентичност, своят национализъм. За да оцелеем в тази смесица на хора, идеи и капитали. Сегашният или по-точно досегашният български национализъм бе, а и все още е “войнстващ национализъм” - ние се горедеем с нашите победи на бойното поле, коклко битки и войни сме спечелили. Това обаче е безвъзвратно минало, това е история. Никой вече не се интересува от това, освен любителите-историци. Победата или загубата на бойното поле вече нямат онова значение. Много по-голямо значение в съвременният сят имат победите на другите полета - това на културата, изкуството, спорта дори. Новият национализъм е “културен национализъм” - сблъсък на култури, а не на армии. И победителят е този, който успее да устои, който успее да съхрани, опази и развие своята култура, своята идентичност. Затова е толкова важно, как ние ще изписваме една банкнота. И затова съм доволен. Надявам се и вие.

Comments

« Previous entries · Next entries »