След като обърнахме подобаващо внимание на европолитическото пространство, не е зле да видим и “останалия свят”. За щастие, изминалата седмица ни дава достатъчно храна за мислене и писане. Преминалият 17-ти конгрес на ККП ни дава добър повод, а и възможност да погледнем какво става в Китай.
Днешната Поднебесна Комунистическа Империя, утрешна нова “фабрика на света”, заплашваща да залее всички ни със своя сладко-кисел сос.
Ето ни и накрая на “трилогията”. Последният връх на неравностранният триъгълник Женева-Гданск-Диарбекир. Както винаги, на края е най-сладкото, десерта. В този случай десерта е шоколадов. От Швейцарски шоколад. Ето го:
Ако Турция е това което сме били доскоро, а Полша е това, което ще бъдем скоро, то какво е за нас Швейцария? Швейцария ли? Може би това, което винаги сме искали да бъдем, но сами не си вярваме, че можем да постигнем?
Преди да разберем как да сме Швейцария на Балканите, нека да разберем какво е всъщност Швейцария на Алпите. Дали е тик-такащият часовник на континента или се е превърнала в черната овца на Европа?
Ще ви разкажа един истински случай който звучи като виц, но не е. Българин, имигрирал там през 90-те години на миналият век, се оплаква на местните власти от шума, който създават кравите с хлопатарите, зимувайки на поляните около дома му. Оплакването му не предизвикало особен проблем на кравите, но пък имало странни и неподозирани последствия за самият него. Няколко години по-късно, когато подал молба за швейцарско гражданство, тя било отхвърлена именно с мотива че не се е приспособил достатъчно към местните нрави и обичай. Като доказателство за това била приложено неговото оплакване, за което и той бил вече забравил.
Ето го и второто парче от тройката - братска Полша. Постоянно е наричам така, не заради това, че двете страни сме като два братски славянски народа, а за да иронизирам управляващите там. Братята-близнаци Качински. Както и да е, ще трябва да я наричам по друг начин вече, защото те загубиха Полша.
Всъщност, ето и обещаната статия:
| ЕвроПолша
Ако Турция е наистина географски и ментално, най-близко до нас българите, то Полша има друго свое качество. Тя е най-голямата източноевропейска и постсоциалистическа страна, тя е символ на промените в страните от нашият вече бивш соц. лагер. Тя е лидер на Нова Европа, каквото и да означава това. Полша е най-близко до нас политически. Ако Турция показва какви сме били доскоро, то Полша показва какви ще бъдем утре. |