DeLaRea.net – блог на Антони Де ла Реа – по света и у нас

Всички разбрахме че нашият уважаем министър по европейските въпроси Гергана Грънчарова има собствен сайт, наричан тук-таме и блог. За да не съм съвсем голословен, ще цитирам медиите:

Дарик:

„…Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова вече има свой блог в интернет.

На адрес  http://www.gerganagrancharova.eu всички, които желаят, могат да й задават всякакви въпроси, свързани с европейската интеграция.

………………………

Стойността на изработването на блога е 3200 лева, които са получени по комуникационната стратегия на Министерството на външните работи.“
Скандалното в цялата история за мен е следното: Не ми става ясно дали това е личен блог на Гергана Грънчарова - временно изпълняваща в момента някаква министерска длъжност - или е някаква официална или неофициална страница на повереното и министерство?

Ако е първото -един личен интернет дневник на лицето Гергана Грънчарова – то тогава защо се казва че българското министерство на външните работи е платило 3200 лева за изработването му и за неговото подържане?

Ако пък, напротив – това е една похвална инициатива на нашето евроминистерство, да слезе между хората, и да говори на нормален език, като всички други блогъри, да покаже един министър с човешко лице – то защо тогава е с такъв „частен“ домейн  -  http://www.gerganagrancharova.eu  ?

Ако идеята е да се направи един сайт на тема „Прозрачност“, защо не се казва „Рrozrachnost.eu“ ?

И ако е посветен на интеграцията на България в структурите на Евросъюза, то какви са тези статии, посветени на местните избори?

Изобщо кашата е пълна. Да не говорим за глупостта да публикуваш в публичното пространство личните електронни адреси на всеки пожалал да ти напише нещо в блога…

Ако има някаква прозрачност в цялата история, тя е в това, че много ясно и наистина прозрачно ни показва как в нашата страна се харчат нашите пари. Повтарям пак – нашите пари, моите и твоите.

На мен те на са ми излишни и аз не бих искал някой, уж от мое име да плаща за предизборен PR.

Ако има някаква утеха, то е в това че след като минат тези толкова важни за страната ни избори, вероятно и блога-сайт ще позаглъхне. Няма да има кой да пише, въпреки вложените пари за година напред.

То, това ако е утеха…

Случващото се тези дни (и нощи) в София, не знам защо, ми напомня за един филм.“Абсолютно начинаещи“, сигурно всички сме гледали на младини.
Всъщност, знам защо – заради баталните сцени в горещото лято.

За тези, които не са гледали споменатия филм, нека да кажа две думи. Историята разказва за Лондон през едно горещо лято на 50-те години и за сблъсъците между различните общности в един голям град.

Всъщност не е необходимо да се връщаме толкова назад във времето – миналото лято това се случи, и то не на филм, а наяве в Париж. Красивата столица на Франция, ако не цялата, то поне крайните и квартали, бе обагрена с огнъовете на запалени автомобили, изпълнена с хора, тичащи с нещо в ръка, като сенки през нощта в търсене на своята си справедливост.
Различни хора, от различни етноси и различни религии бяха избрали един единствен път за решаване на своите проблеми – насилието в мрака.

Тогава, гледайки тези кадри по телевизията, всичко ни се струваше – поне на мен ми се струваше – като нещо далечно, нещо, което едва ли не, не ме касае, то никога няма да ми се случи, не и на мен, не и тук, не и сега. Нещо, което „дават“ по телевизията, и аз го възприемам само като кадри от едно далечно място.

Но се случи. На мен, на нас, тук и сега. Не в мултинационален мегаполис, пълен с имигранти с всякакъв цвят на кожата, а в една София, наши дни.

„България – остров на стабилността на Балканите, пример за етническия мир, толерантността към другите, търпимостта на българите…“ – и всички други клишета, което политиците така харесват, бяха заплашени да изчезнат яко дим. Защото се оказа, че има нещо друго, има някаква стаена ярост, някаква потисната омраза, една нетърпимост между етносите. И тя избуя, да не кажа избухна, точно сега, в най-неподходящия момент, точно преди изборите.

Изобщо няма да засягам темата „Кой крив, кой прав“ – това е работа на съответните органи, не моя. Мен ме интересува друго – защо? И докога? Какво причини този прилив на ярост в малцинствата? И какво може да я усмири?

Желанието на циганите – тези същите, които не знам защо наричаме роми – да се чувстват равноправни е много лесно обяснимо. И те са хора като нас и те имат същите права като всички останали граждани. Но и задължения, да не забравяме.
Желанието на българите да живеят нормално, дори и в такива квартали е също толкова обяснимо.
Необяснимо тогава е защо при наличието на толкова добри намерения от всични се стига до сблъсъци на етническа основа. Едните да нападат другите, после обратно.

Най-лесното обяснение което ми идва на ума е бедността. Всички са – сме – бедни, никой няма достатъчно пари. Всички страдат от системата, всички искат повече за себе си. Повече внимание от обществото, повече помощи от държавата. И най-вече – повече шастие, повече перспектива. За себе си и за децата си. А се оказа че, нищо такова няма. За никого. Нито за циганите, които наричаме роми, нито за българите от „тези“ квартали. Те са оставени сами да се оправят, кой както може, „спасение поединично“…
И те се оправят, с камъни и дърве, днес едните бият другите, утре обратно.

И трябва да се разбере едно – няма виновни и няма невинни. Всички са/сме виновни. Цялото ни общество е виновно, цялото ни обшество е болно. Ние не можем да си решаваме проблемите, включително и етническите. Правим се, че ги няма, че не съществуват. А тях ги има, всеки ден и всяка нощ. Правим се че няма просяци, джебчии, крадци, бедни, които живеят по улиците… Хора, които се хранят от боклуците и спят на дюшеци по централните булеварди на столицата. Но на никой не му пука, нито на властимащите, нито на властнямащите – това е един друг свят, не нашия…

Възможно ли е всичко това да е само една предизборна шумотевица?
Възможно е, разбира се, то в България всичко е възможно. Дори и това някоя политическа партия да предизвиква подобни „спонтанни“ етнически конфликти, само и само да мобилизира един или друг електорат…
И да се види как действа в подобни екстрени ситуации столичният кмет. Нали е пожарникар, нека го видим в огъня, нали е полицай, нека се справи с размириците. Е, ще го видим, това е ясно, огънят ще бъде потушен и тълпите разпръснати. Това е най-лесното, Саркози вече го направи веднъж, защо да не се повтори неговият пример? Толкова е ефектно, толкова е печелившо, особено на избори…

Но дори и това да се случи, размириците да престанат с първият есенен дъжд, властта да покаже сила, полицията – действия, а столичният кмет – мъдрост, това няма да означава нищо. Защото проблемите с циганите, които наричаме роми, ще си останат и след изборите, без значение кой ще стане кмет и коя партия колко съветници ще вкара на „Московска“…

Защото обществото ни е болно, хората са бедни, нямат перспектива и не са щастливи. И вместо наистина да интегрираме циганите, които наричаме роми – ама само на хартия – ние предпочитраме да се задоволяваме с някакви полумерки. Като това да вземаме от Европа пари за интеграцията на ромите и да ги харчим за … други неща.

Ако искаме да решим подобни конфликти за в бъдеще трябва да погледнем истината в очите и да вземем мерки – ама истински – да решим проблема в перспектива, не само докато минат изборите. Иначе всички ние ще се окажем абсолютно начинаещи в това да живеем заедно, без да се избиваме един друг.

Думите ми са за Максим.

Жал ми е за него, ако трябва да съм съвсем честен.  Не говоря за това дали е виновен или не е – ясно е, че е виновен. Просто не можеш да караш пил, това е.

И все пак, колкото да го обвинявам, толкова и го съжалявам. Да, отговорността да си „някой“, да си звезда, да си лице, и то именно на такава камапания – „Не карай пил“ е голяма. Не знам с какъв акъл е седнал зад волана, след като е изпил някоя и друга водка. Вероятно си е мислил това, което си мисли всеки в тази ситуация – „На мен точно няма да се случи…“

Е, случи се. Точно така, както се е случвало на други преди него.

Думата ми освен за Максим е и за нещо друго.

За полицаите. Защото каквото и да се случи с Максим, ясно е че той ще бъде наказан. Жестоко, именно защото е лице, защото на такива като него това не може да бъде простено.

Но какво ще се случи с полицаите? Тези същите от КАТ, които са го спрели и са го пуснали. Те за жалост ще си останат анонимни. И ще продължат да спират колите. И да ги пускат. Ако зад волана е някой не -анонимен. Някой с когото няма смисъл да се заяждаш или просто ти е симпатичен.

Та, според мен, ако не-анонимният Максим е виновен (което е безспорно) то, не по-малко виновни са и анонимните полицаи, които са му простили прегрешението минута по-рано. Не казвам че е дал пари – едва ли е така, просто са го пуснали по милост, симпатяга е. И ако Максим носи някаква лична отговорност за случилото се, то те сякаш не носят никаква. А не е така. Те са на робота, на тях – полицаите тоива им е работата -  да те спират и да те накажат, ако си пил. А те не са го направили. И така се стига до няколко трупа в повече по пътищата. Нещо което можеше да не се случи, ако няколко анонимни държавни служители си бяха свършили съвестно работата.