Управляващата тройна коалиция прилича на сватбари, останали на трапезата след края на празненството за да си допият. Те няма да станат от софрата, докато не се изяде и изпие всичко останало по масата. Хич не им се тръгва и май няма кой да ги изгони.
Има една игра на карти за деца. Нарича се “3-5-8″, но е известна и като “Блато”. Наричат я така, защото когато един от тримата играчи започне веднъж да губи, той постепенно затъва, другите му вземат най-силните козове и потъпевшия не може да се измъкне до края. Потъва в “блатото”.
Нещо подобно се случва с нашата управляваща коалиция. Приликата - като име и като начин на разиграване - много наподобява на тази детска игра. Който е измислил заглавието на тройната коалиция, или не е чувал за играта, или пък, напротив, много е добър на карти.
Трите партии разполагат с общо 169 депутата в парламента. Теоритично, БСП можеше да сформира управляващо мнозинство и само с единия партньор. Президентът Първанов обаче предпочете тройна коалиция. Тя би му дала повече гласове на президентските избори и гарантира някаква стабилност на правителството. А и предпазва БСП от едностранно изнудване. При двама младши партньори, никой от тях не може сам да извива ръцете на социалистите. Ясно е че, правителството би устояло и без единият от малките. Ако единият от тях е прекалено алчен, това би го изхвърлило от управлението.
Основен мотив за създаването на тройната коалиция бе да се “довкара” страната ни в ЕС. Всичко бе подчинено на тази цел. Обществото сякаш бе готово да преглътне едно, не дотам идеално управление в постигане на тази заветна цел.
След нова година ситуацията вече е друга. Президента е преизбран, България влезе в Европа.
Големите цели са постигнати, остава въпроса: какво крепи коалицията все още жива?
Защото обществото ни вече не е готово да преглъща всичко. Няма в името на какво.
Управляващият триумвират загуби своята кауза. Той управлява не в името на нещо, а по инерция, да си вземе своето “последно десет”.
Но правителството губи борбата срещу проблемите в страната, преяжда с власт и се покварява. Това ще доведе до загуба на коалицията на следващите избори, когато и да са те. И понеже това не е тайна за никого, трите партии са се хванали за властта като удавник за сламка. Ясно им е, че няма да има следващ път. Затова те са твърдо решени да си изкарат мандата до края, ако ще и след това света да свърши.
Проблемът е ние защо ги траем?