В неделя гледах дебата по Нова. Имам някакво усещане че това ще е своеобразен връх в тази кампания. Точно седмица преди изборния ден, идеално време за въздействие върху избирателите. После вече е твърде късно – хората са взели своето решение, дали да гласуват и за кого. Кой каквото има да казва – да го прави сега или да замълчи завинаги.
И затова този дебат ми беше интересен. Все пак бе събрана тежката артилерия, всички водачи на партийни листи. Нормално бе да се говори сериозно, наистина за политика, за проблемите и за решаването им.
Няма сега да коментирам надълго и нашироко, кой какво е казал, как се е предствил, кой колко е въздействал. То не е и моя работа, има си политолози, социолози, имиджмейкъри, които да покажат кой колко е успял или не е, да си каже верните думички по подходящ начин. И разбира се, кой каквото и да каже, последната дума принадлежи на избирателите седмица по-късно.
Но има нещо друго, което ми направи впечатление и заради което наблюдавах с интерес, от един друг ракурс на нещата. Любопитен ми бе не толкова сблъсъка, ляво-дясно, или популизъм срещу конкретика. На мен ми бе любопитен сблъсъка млади-стари. Защото всички искаме да видим „новите лица“, кой кой е и какво може.
Дали „старите пушки“ още гърмят или младите ще ги пометат със своята усмихната и ведра напориста информираност. Един общо взето, предизвестен спор – времето винаги работи за младостта, няма как да е друго яче. И затова за мен резултатът беше леко изнендващ. Младите не стояха добре.
Царската избраница Раева (аз все и викам Илияна, а тя е Биляна, всъщност) изглеждаше добре на екрана, удачно подбран костюм, но с друго не я запомних. Димитър Стоянов е млад, но не и нов в политиката, Душана е нова, но пък не и млада, и това и пролича. Двамата ги запомних с някакъв спор кой бил дипломиран и кой не…Другия млад бе Вигенин, който се справи сравнително най-добре от „новите лица“, което не е учудващо с оглед на това коя партия го е възпитала и изградила. Един млад Станишев, това виждам в него.
Учудващото добро представяне бе на „старите“ – уж омръзнали, уж прекалено познати физиономии. Софиянски направи впечатление с номера с крушките и чак съжалявам че няма да бъде избран. Петър Стоянов бе май най-добре в своята любима роля на баща на нацията. Някак си другите дебатиращи сами му отредиха тази роля – вместо да се карат с него, предпочетоха да го слушат. Това пък му позволи почти винаги да говори последен с мъдроста на по-знаещия и да извлече максиимума от представянето си.
Извода който сам се налага е че, всички без изключения партийни централи трябва да помислят и да поработят върху изграждането на своите млади или нови кадри. Защото един политик, един добър лидер не се става за година или две. Иска се внимателна работа, шлайфане, изграждане и постепенно налагане в публичното пространство на новите лица.
А дотогава - „На бой отиват само старците“, ако сте го гледали.