DeLaRea.net - блог на Антони Де ла Реа - по света и у нас

Не знам какво им става на тия хора. Че пълно с идиоти по улиците, това е ясно - и ние сме от тях. Аз за друго говоря. За странно зачестилите пътни инциденти с неприятен край, в които са замесени нашите депутати и кандидати за такива.

Единият - Борислав Ноев от “Атака” - катстрофирал със партийният “Нисан” на магистрала Хемус. Според Дарик в кръвта му са намерени 2 промила алкохол. И това се случва - каква случайност - на годишнината от другият прослувут инцидент - този на “Тракия”. То тогава така и не се разбра май, кой пи, кой плати, кой кара, кой би…Нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено както се казва.

Ама на тях вече им свикнахме.

Вече има и други герой на нашето време.

Най-новият политик на страната, възпитаника на френската академия за държавна администрация и той се прояви. Радослав Точев, момчето с честните сини очи, надеждата на ГЕРБ и номер 2 в тяхната евролиста.

Чакай малко бе Ради! Кога стана политик, кога взе да трепеш хора по пътищата? Че ти утре ще станеш (евро)депутат, тогава какво ще се случи?

Ама, той не бил пил!

А чудесно, то оставаше и да е пил, наистина. Пил, не пил, ама убил, нали?

И какво сега да правим? То момчето е добро, наше момче е, перспективно, ще се оправи и няма да прави така повече. А, да ги нямаме тия, приятелю.

Като не можеш да караш, няма да караш.

Като искаш да си политик - няма да убиваш хората.

До преди няколко дена едва ли мнозина подозираха за същестуването на “Клуба на либертарианците” в България . Сега с изненада срещам разни статии по вестниците, посветени на него.

Повод за този неочакван интерес от страна на така наречените наши медии е една среща. Понеже присъствах на нея ( за разлика на Валерия Велева, например ) нека ви кажа как стоят нещата в действителност, а не да ги научавате от “казал - рекал”.

Та значи, в понеделник имаше едно събиране в зала МАТИ на НДК, един разговор на тема: “На къде върви Европа?”.  Идеята бе да се види каква е тази Европа в която сме вече. Дали тя ни харесва или не и дали можем да я направим по-добра (за себе си).

Домакин на дискусията бе именно този “Клуб на либертарианците” в България. Какви са тези хора, какъв е този клуб? Това са най-различни хора, които приемат за своя основна ценност свободата на личността, правото на самоопределение в най-общ смисъл и са против всяко посегателство на личността. В чисто икономически или политически план такива хора са “десни”. И като такива те искаха да се срещнат с една традиционно дясна партия ( каквато е СДС ), да се обменят мисли в тази насока и всеки да си каже мнението.

А защо синята партия е съгласна на една такава среща? Защото в СДС осъзнават че да правиш политика, това не е да представляваш просто група хора от обществото. Да си партия не означава вече да си “част” от нещо, а означава да защитаваш общите национални интереси по специфичен начин.

И поради тези причини, според мен е много хубаво една партия, която иска да прави политика. без да е дискусионен клуб, да се среща от време на време с един дискусионен клуб, кой не иска да е партия. Защото така политиците разбират какво искат гражданите от партиите, политиците и от властта.

А гражданите, както обикновено, искат свобода и ниски данъци.