DeLaRea.net – блог на Антони Де ла Реа – по света и у нас

Понеже си/ви обещах да следя изкъсо (и от близо) първата българска еврокампания, се постарах да ставам раничко сутрин и да погледам дебатите по телевизиите.

Този, който ми направи впечатление е вчерашният при Асен Григоров по Канал 1. Не за друго, а заради това че единият от дебатиращите бе представител на „Атака“.

Сигурно и на вас ви прави впечатление отношението на другите политически субекти спрямо тази партия. Те, общо взето, се правят че такава партия няма. Сякаш не съществува, сякаш не си струва да се занимават с подобни „дреболии“. Или им е неприятен „досега“ с нея.

Истината е че никой не смее да се занимава с тях. Или не смее да им каже нищо. Никой не ги харесва, но никой не иска да се кара с тях и да им каже в очите, че не са му приятни. Горе-долу така се държат децата с кварталният хулиган – избягват го и се правят че не съществува.

Вчера обаче този негласен „заговор“ бе неочаквано разрушен. Сигурно защото другият опонент в студиото бе едно от новите лица в кампанията, а и в политиката изобщо. Но както виждам, май няма да „танцува само едно лято“.

Става дума за Петър Славов. Това което знаех преди за него е че е адвокат, полиглот и рокер (може би в обратен ред). Та, това младо лице явно не знае добре „правилата на играта“ и бе достатъчно откровен да каже за Атака нещата, такива, каквито са.

Че „Атака“ залага на „сърдитите и гневни (но не винаги млади) хора“, че това не е политика, а е една маргинална позиция, която не води до нищо добро, че тази партия няма никакви идеи и цели, които да преследва, нито в Евро-, нито в Бг-парламента. Прословутият и национализъм всъщност е измислица – няма нищо национално отговорно в това да „неутрализираш“ малцинствата в една страна. И че на това отгоре в сайта им пише на руски, който сигурно е последният език с шансове да стане официален за Европейският съюз.

Е, ако тази кампания остане в историята, ако не с друго, то поне с навлизането в политиката на подобни „нови лица“, то има смисъл от нея. 

Толкова събития са случиха тези дни че не знам от кое да започна. Всичко е интересно, нещата се случват постоянно и света се променя пред очите на всички ни.

Елцин е починал, Саркози води…

Все неща, които променат заобикалящият ни свят, той не това което бе до скоро, променя се до неузнаваемост.

Но и за едното и за другото можем да си говорим и друг път, по-важното, а и по-интересното за нас си остава, какво се случва в България, с какво се променя нашата страна?

Вече сме в Европа, предстоят изори. Първите ни евроизбори – това също е нещо уникално, все пак. Значи променя ме се и ние, развиваме се, така да се каже. Определено ще са интересни избори, дори само за това че са първи. Ще ги наблюдавам с интерес и с удоволствие ще ги коментирам.

Този уикенд стартира и официалната предизборна кампания. Започна различно, всеки от основните играчи влезе в своята надпревара както може, както му харесва или колкото пари има.

Все пак ми направи впечатление нещо друго – сигурно защото все търся кусурите – нещо не се говори за политика.

Никой, или почти никой не казва защо иска да прати своите хора в Брюксел. Всички, или почти всички, казват „Ние ще защитаваме националните интереси в Европейския парламент“. Толкова изтъркано, че вече появам да се притеснявам.

Ами и досега нали имаше наши евродепутати, защо не ги защитихте досега? Дойде време за избори и се почнаха едни обещания „Ние така, ние онака…“

Добре де, защо не се каже „Ние направихме това и това, и това ще правим и занапред…“

Ами сигурно защото не е направено много, аз иначе не го разбирам. То и затова оставам с впечатление че освен Мартин, никой друг не си гледа работата.

Сигурно и заради това само той си направи отчет за тези няколко месеца. Другите са ми ясни – кафета, полети, снимки за спомен с тоя-онзи, да се отъркат малко в голямата политика.

И затова и нашенската еврокампания започна по толкова откровено просташки начин.

Най-големият проблем на партиите с най-големи претенции са оказа една или две фолк звезди – кой къде щял да пее (доколкото може) и на кой задника му бил номер 1, а на друг не…

Да, започва сезонът на канарчетата, видно е.

Днес в Търново бяха погребани мощите на нашият цар Калоян.

Отбелязвам този факт, защото за мен и според мен това е нещо, което е с много по-голямо значение, надхвърля дребнотемието на ежедневието и обичайните препирни на политическа тематика, с които се занимаваме. Тук не става дума за политика а за държавност. Нещо, което толкова ни липса.

„Ние започваме реализацията на една голяма идея – да съберем мощите на всички владетели, за които знаем, че са запазени. Това са хан Кубрат и хан Аспарух, цар Михаил Шишман и на цар Самуил“. Това са думи на Божидар Димитров, казани днес по повод случилото се в, както го наричаме обикновено, старопрестолният град Търнов.

Ако това нещо се случи наистина – да се направи един Пантеон на българските владетели - това може само да ме радва. Като човек, който се интересува от българска история, преветствам едно такова дело, без значение коя точно политическа партия ще ги направи през своя мандат. Защото мандата свършва, партиите се сменят, идеалите остават.

За самият Иваница може да се говори толкова много и толкова интересно, че се притеснявам да не се отплесна в тази моя любима тема. Но няма да го направя сега, друг път, когато му дойде времето.