DeLaRea.net – блог на Антони Де ла Реа – по света и у нас

Да ни е честит министъра по европейските въпроси !

Със 157 гласа „за”, 54 „против” и 1 „въздържал се” Народното събрание избра Гергана Грънчарова за министър по европейските въпроси. Браво на момичето. Когато искаш нещо, ама много силно, винаги го получаваш.

Близо два часа продължиха дебатите по проекторешението на Министерския съвет. От опозицията попитаха какво точно ще върши новият министър по европейските въпроси. Според десницата, ако работата му ще е да координира, то това може да се върши от някой, който е в началото на чиновническата йерархия. В отговор от мнозинството обясниха, че министри по европейските въпроси има в страни като Франция, Италия, Холандия, Великобритания и Швеция.

Премиерът Сергей Станишев с завиден патос аргументира необходимостта от такъв министър с нуждата от нов механизъм за вътрешна координация по европейските въпроси. „Ключово е бързото формиране на национални позиции, от които не бива да отстъпваме“, казва той. Поредното клише  - някакви думи, които сме свикнали да чуваме.

Премиерът добави че забавянето на избирането на нов човек на поста е причинено от  необходимостта от време за проучване на чуждия опит. Или от неразбирателството между коалиционните партньори?

„Вярвам, че първия ден не се говори, а последния, защото от първия до последния се върши работа“, каза пък министър Гергана Грънчарова. Аз го разбирам като: „Не ме питайте нищо, нямам какво да ви кажа“. Ами защо не кажеш какво мислиш да правиш като министър? С какво ще се занимаваш, какво ще целиш, къде е обществената полза от твоята работа?

„Работата няма да е лесна – ако трудното е зад нас, по-трудното е пред нас“ - каза още една мъдрост Грънчарова.

Що се отнася до управляващите – няма си и представа колко е права.

Случаят с този човек наистина почва да става емблематичен.

Признавам си, че отначало не му обърнах голямо внимание. Темите „антимунизъм“, „досиета“, „ченгета“ вече ми бяха толкова омръзнали, че не исках и да чувам за тях. Обаче случаят се раздуха, стана прекалено голяма тема, за да не му обърна внимание, прелиствайки вестниците (доколкото има такива).

Попрочетох тук-таме, кой, къде, какво е написал и казал, съставих си собствена представа за нещата. И тя е ясна и толкова проста.

Бившите ченгета от ДС искат да се сформира една комисия за разкриване на досиетата, която да е „безопасна игла“. Когато се появи един човек – хубав или лош, анархист, комунист или анархо-комунист, няма значение, се оказва че той „не може да има достъп до класифицирана информация“. Последният израз го слагам в кавички, защото е толкова измислен, че няма как да го обясня, ако не го отделя от целият текст. Израза „класифицирана информация“ не е български, това е езика на който говорехме преди време, а и сега пак. Означава,  нещо като „тайни познания“, ако можем така да го преведем на нашият език буквално. Няма сега да си говорим за езиците и кое какво означава. Искам само да кажа, че когато на един човек му се отказва „информация“ (познание) по една тема, това означава само едно – на него не му дават да знае нещо. Защо – ами така, има си причини. Защото той е еди-какъв си (в смисъл – нещо лошо).

Честно казано, това ме ужасява, кара ме да се чувствам неразбиращ и объркан. Объркан съм и не разбирам кой има право да знае нещо и кой няма? И кой има право да определя едните и другите (знаещите и незнаещите). Цялата история се разминава с моето определение за свобода и право на достъп до познание (информация).

Всичко би било абсурдно, ако бе в една нормална страна. Е, когато това е в една абсурдна страна – то тогава всичко е нормално, всичко си е на мястото.

Бойко Борисов бил гангстер!!! Ами сега?

Не се учудвам на това какъв е Генерала. Ние най-добре си го знам че се „мутрее“, защото така е по-секси, и влиза идеалното в ролята на добрия, но силен герой.

А дали наистина е престъпник това е друг въпрос. То и няма значение ние какво си мислим, няма значение дори какво знаем за него. Важно е какво казва правосъдието ни. Ние не сме нито съдии, нито прокурори, ние можем само да си мислим или говорим разни неща.

А какво наистина казва за Бойко Борисов нашето правосъдие?

Нищо не казва, защо изобщо трябва да казва? И разбира се, щом няма издадена осъдителна присъда срещу един човек, то той си е невинен. Значи и ББ е такъв. Ако има нещо против него, те ще го разберат. Щом не са разбрали, значи няма нищо. 

И тогава какви са тези неща, които пишат американците?

Лъжа или истина?

Ако е истина – нека нашето правосъдие си свърши работата. Да заведе дело срещу престъпниците и да ги осъди, които и да са те.

Ако е лъжа – нека нашето правосъдие си свърши работата. Да заведе дело срещу престъпниците и да ги осъди, които и да са те.

За това си викам: „Ами сега, какво ще направи нашият главен прокурор?“