February 13, 2007 at 10:10 am
· Filed under Близкият Изток от близо
Тия дни в либюмият ми Близък изток пак стана интересно. То кога ли е не е било.
Този път събитията са пряко свързани със свещените за всички мюсюлмани градове - Мека и Йерусалом.
В първия град Мека се проведе палестинската среща на върха. Там бяха “тримата големи” - президента Махмуд Абас, премиера Исмаил Хания и лидера на Хамас Халед Мешаал. Под настойчивия поглед на любезния домакин - саудитския крал - и под натиска на обещаните от него един милиард долара помощ за автономията, бързо се разбраха, някак си. Най-после ще има едно ново палестинско правителство на националното единство. Да видим.
Ако това се случи, може да има и малко по-страничен ефект. Саудитска Арабия може да се утвърди като “сунитската регионална сила”, в противовес на “шиитската” - Иран. За да пресечи и намесата на иранския съюзник Сирия в палестинскте и ливанските дела, бе направена и една друга крачка. Лидера на ислямисткото движение Хамас живее постоянно в изгнание в сирийската столица Дамас. Сега обаче той бе поканен да се премести в някое от проспериращите емирати в Залива. Вероятно ще приеме и ще излезе от сирийската орбита. За да влезе в саудитската, но така е който плаща, той диктува условията.
Междувременно се вдигна шум и в другия свещен за исляма град - Йерусалим. Там израелците започнаха по никое време едни строителни ремонти в стария град. Поправката на разрушения мост може да постигне обратен ефект и да разруши всички мостове за разбирателство между иудеи и мюсюлмани в Палестина.
Вижте тук по-подробно: “Разрушеният мост”, “Мека 2007″ и “Шпионски игри”.
Permalink
February 12, 2007 at 10:21 am
· Filed under Нещо лично
Ха, попаднах на нещо интересно, което ми хареса. Вижте го и вие:http://bezbakshish.hit.bg/.
Отделно от това, но едва ли случайно, днес получих мейл от един мой познат. Ето какво пише той:
Здравейте!
На 09.02.2007 г. спрямо мен бе извършен акт, с които бяха отнети част от основните ми свободи в т. ч. и такива, залегнали в Хартата за правата на човека, а именно чл. 7, чл. 13, т.1 и чл. 20, т. 2, както и в нарушение на чл. 6, ал. 2, чл. 35, ал. 1 и чл. 58, ал. 1 от Конституцията на Република България, а също така и в разрез с множество други общи и специални закони на страната. Освен това българската държава и столична община с бездействието си нарушиха чл. 56 от Конституцията и други общи и специални закони и нормативни документи.
Тъй като приемам въпроса лично, възнамерявам да подам жалба срещу неизвестен извършител, за организирането на обществени безредици довели до цялостна парализа на автомобилното движение в централната градска част на гр. София. Също така възнамерявам да заведа дело срещу правителството на Република България и Столична община, относно тяхното бездействие при гореописаните събития. Заедно с това ще внеса иск за претърпени морални и материални щети, в следствие на горецитираните криминални действия.
И накрая, искам да поднеса най-искрените си съболезнования на семейството на загиналия таксиметров шофьор по-повод на тяхната тежка загуба. Никакви действия не биха могли да го върнат.
Ако и други мислят по подобен начин, отворен съм за съвместни действия. Моб.: 0 887 255 677
С уважение!
арх. Емил Мечикян
Permalink
February 12, 2007 at 9:58 am
· Filed under Нещо лично
Бяхте ли на шествието? Това в подкрепа на сестрите ни в Либия. Аз бях. И ето какво си мисля.
Знаете че, не одобрявам изцяло акция с лентичките. Според мен тя има две лица, доста различни едно от друго.
Едното е чисто човешкото. Това на хората, на които им е мъчно за сестрите ни. Тия хора са доста искрени и няма какво друго да направят, освен да закачат по една лентичка. В такъв смисъл, това е една проява на нашето гражданско общество - общество от осъзнати хора, което показва съпричастност към съдбата на един от нас. Добре е, че сме дораснали вече за това.
Другото лице е това на държавната намеса. Не твърдя, че правителството задължително е измислило това мероприятие. Не вярвам в разните теории на конспирацията, как винаги има някой, който движи задкулисно нещата отсрани. По-скоро ми се струва че управляващите се възползват от обществената енергия, вложена в инициативата. Те всячески я подържат, правят я почти задължителна за държавни и общински служители, за граничните полицаи и пожарникарите. Това им помага да се отклони вниманието от факта, че правителството не може да направи нищо повече по спасяването на сестрите. А и от други проблеми в страната в момента.
И затова ми беше интересно да присъствам на шествието, да видя с очите си хората. Какво видях?
Първо, много хора. 25 или 30 хиляди, според медиите. Не знам как са ги преброили, може би според броя на раздадените флагчета или лентички. Както и да е, точната цифра едва ли е най-важната. Хората наистина бяха много и най-различни. Според мен никоя политическа партия или синдикална организация не би могла да събере толкова много хора на едно място.
Второто е, че повечето шестващи бяха млади хора. Всякакви, повечето с различни политически убеждения или музикални вкусове, ако се съди по дължината на косите им или по начина им на обличане. Тези хора са твърде млади, никой от тях няма как да е бил на митингите през 90-та или дори през 97-ма. За тях да участието в подобни улични прояви е нещо ново, някакъв нов вид изживяване, което им харесва. Харесва им да вървят свободно по улицата, да развяват националното знаме и да пеят химна.
Третото е, че нямаше никакви познати политически лица. Ако някой говореше по високоговорителя на хората, то това беше Мартин Карбовски. Той по никакъв начин не би могъл да бъде да бъде наречен политическа фигура, а по скоро изразител на някакви обществени нагласи. За един средно интелигентен, четящ “Егоист”, млад човек, е много по-лесно да се идентифицира с него, отколкото с който и да е политически лидер. И това май е ключа към успеха на шествието.
Шествието характеризира именно нашествието на многото нови и млади хора в публичното пространство. Като лидери и като участници. Старите лидери са изхабени, старите митингуващи са уморени. Има нужда от нови лица и те се появяват неизбежно. Те са вече тук, макар до сега да не са се проявявали. Но нашествието им е предстоящо.
Що се отнася до митинга пред “Александър Невски”, то там мероприятието навлезе в утъпканото русло на казионната кампания. Искреността на проявата се позагуби и се превърна в телевизионно шоу, подчинено на законите на жанра. Всичко бе съобразено с прякото телевизионно предаване и от това само се загуби. Достатъчно бе да се види как Лили Иванова изчакваше в “Мерцедеса” си да дойде време за нейната поява на сцената. Песента, направена специално за случая, не искам да коментирам. Достатъчно е да се замислите дали си спомняте все още мелодията. Аз, не.
Що се отнася до другата обществена проява от изминалата седмица - тази на такситата - то мнението ми почти напълно съвпада с това на повечето хора. Можете да го прочетете в статията ми “Сигнално жълто “.
Permalink