DeLaRea.net - блог на Антони Де ла Реа - по света и у нас

Ако се замисля върху най-важното от последните дни, а и не само, то това е, според мен, приемането на Закона за провеждането на изборите за Европарламент. Щеше да е обикновен изборен закон, ако не беше прословутия “принцип за отседналостта”. Понеже моите познати са наясно с мнението ми по въпроса, вече ме питат, защо не съм писал нещо по него. А отговора е много прост - защото онемях.

Онемях от изненада, че това изобщо е възможно да се случи.

Наясно бях и преди, че живеем в една олигархична система, не в демокрация. Но не съм очаквал, че ще се стигне до чак такова потъпкване на основните права на гражданите. Мастити специалисти (Михаил Константинов), уважавани политици (Надежда Михайлова) се изредиха да говорят как навсякъде било така, как нашата Конституция не важи за тези избори и тем подобни глупости.

Най-големите политически партии - тези, които трябва да са стълб на демокрацията в страната - заеха позиция, коренно противоположна на своите принципи. И целия този цирк за няколко депутатски мандата в повече!

Има и още едно оправдание: Така искат хората!

А най-лошото е че хората наистина така искат. Хората сякаш и не искат да разберат, че днес режем гласовете на турците, утре на някой друг и накрая просто няма да има избори в тази нашата нещастна държава!

Всички потъркват доволно ръце “А сега да ги видим турците, какво ще правят!” Ами, какво ще правят, все същото ще правят. Те пак ще си гласуват за ДПС, тяхното не се губи. Доган ще си вкарава пак депутати в един или друг парламент - един повече или един по-малко - все тая. Парадоксалното е как точно тази, подчертано недемократична и със сигурност етническа партия на далаверата, единствено защитава демократичните права на гражданите! До там стигнаха нашите така наречени политици, направиха така че, Доган да е първи демократ.

Но така е  - в страната на слепите, едноокия е цар.

Нямам думи просто. Ей затова онемях.

Тазседмичните разправии в парламента по повод на Закона за евроизборите много бързо се пренесoха в средите на управляващата коалиция. И се превърнаха в спор между едните и другите, пред очите на третите. Цялата тази караница показа какви са отношенията между управляващите партии - обтегнати. Единствената причина да са заедно е само властта.

Управляващите имат внушително мнозинство от 169 депутата в Парламента. Ако са единни, могат да си приемат всеки закон, които намерят за добре. Няма опозиция, която да им създаде проблем за това.

Вместо това обаче, премиерът Станичев изведнъж заговори за някакво ново мнозинство в парламента и за предсрочни избори. И двете идеи ми се струват малко изсмукани от пръстите. Поредния блъф, за да се извиват ръцете на коалиционните партньори. Да, проблем има и той е в самата коалиция. Вместо да се чудят кой подкрепя правителството и кой не, могат да направят нещо много по-лесно.

Министър-председателят Сергей Станишев да поиска вот на доверие от Народното събрание.

Ако има подкрепата на своите 169 депутати - ще го получи.

Ако няма такава подкрепа - да си ходи. Толкова е просто.

 През последната седмица Русия попадна под светлината на прожекторите. Видими са нейните усилия да си върне позабравената слава на световна суперсила. Станахме свидетели на ярко руски прояви на различни международни форуми - икономическия в Давос и политическия в Мюнхен. Като че ли Путин се чувства вече достатъчно силен, за да говори на висок глас. Или другите не са достатъчно силни, за да не му обръщат внимание.

Което и да е, нещата се променят драматично и необратимо. Това е краят на еднополюсния свят, харесва ли ни или не. Понеже не можем да променим хода на събитията, трябва поне да ги опознаем. Да разберем, че сме на прага на нещо ново. То едва ли ще прерасне в нова Студена война, като тази от втората половина на 20 век.

По-скоро ще е нещо подобно на случилото се преди Първата Световна Война. Тогава света е разделен на два лагера - Антантата и Централните сили, които са в състояние на някакъв Студен мир. Сега е почти същото - Атлантическия алианс срещу Централните сили на Евразия. Хубавото е, че този път сме на печелившата страна. Или поне аз така си мисля.