Онемяване
Ако се замисля върху най-важното от последните дни, а и не само, то това е, според мен, приемането на Закона за провеждането на изборите за Европарламент. Щеше да е обикновен изборен закон, ако не беше прословутия „принцип за отседналостта“. Понеже моите познати са наясно с мнението ми по въпроса, вече ме питат, защо не съм писал нещо по него. А отговора е много прост – защото онемях.
Онемях от изненада, че това изобщо е възможно да се случи.
Наясно бях и преди, че живеем в една олигархична система, не в демокрация. Но не съм очаквал, че ще се стигне до чак такова потъпкване на основните права на гражданите. Мастити специалисти (Михаил Константинов), уважавани политици (Надежда Михайлова) се изредиха да говорят как навсякъде било така, как нашата Конституция не важи за тези избори и тем подобни глупости.
Най-големите политически партии – тези, които трябва да са стълб на демокрацията в страната – заеха позиция, коренно противоположна на своите принципи. И целия този цирк за няколко депутатски мандата в повече!
Има и още едно оправдание: Така искат хората!
А най-лошото е че хората наистина така искат. Хората сякаш и не искат да разберат, че днес режем гласовете на турците, утре на някой друг и накрая просто няма да има избори в тази нашата нещастна държава!
Всички потъркват доволно ръце „А сега да ги видим турците, какво ще правят!“ Ами, какво ще правят, все същото ще правят. Те пак ще си гласуват за ДПС, тяхното не се губи. Доган ще си вкарава пак депутати в един или друг парламент – един повече или един по-малко – все тая. Парадоксалното е как точно тази, подчертано недемократична и със сигурност етническа партия на далаверата, единствено защитава демократичните права на гражданите! До там стигнаха нашите така наречени политици, направиха така че, Доган да е първи демократ.
Но така е – в страната на слепите, едноокия е цар.
Нямам думи просто. Ей затова онемях.