DeLaRea.net – блог на Антони Де ла Реа – по света и у нас

Говоря за нашите предстоящи, първи евроизбори. Закона за провеждането им вече е приет. Хубав-лош, приет е вече, няма какво да го обсъждам. Както казват римляните: „По-добре лош закон, но закон.“

Принципа за уседналостта се хареса на 2/3 от българите. Е, щом наистина е така, явно няма какво да се направи. Ще трябва да се съобразим с реалностите, такава е общата политическа култура на повечето. Както и да е.

Има и нещо хубаво в закона за Евроизборите. Нещо, което също го различава доста от предишните правила за избори. Това е мажоритарният елемент в пропорционалността.  Нещо съвсем ново, което май Надежда Михайлова първа предложи. А сега СДС успя да го вкара в закона.

Каква е идеята?

Имаме една партийна, пропорционална листа, в която кандидатите са подредени по някакъв начин, по ред на номерата – така, както е решила партията. Но всеки един избирател може да промени реда им. Избира си един от кандидатите, който му е по-симпатичен и го отбелязва с кръстче. И накрая се броят кръстчетата на всеки в листата – който има най-много, отива най-напред. Ако на бюлетината не е отбелязано нито едно име, реда не се променя – все едно че е посочено името на първият в листата.

И затова си мисля че тези избори може да се окажат доста различни и дори изненадващи. Като нищо някой „Любимец 13″, поставен на едно, уж безнадеждно място, може да изненада фаворитите. Ако си направи една „своя“, частна кампания, отделно от партийната, която да е толкова успешна, че да му донесе достатъчно „кръстчета“ от вън. Така че, нищо не се знае. Мястото е гарантирано само на този, който си свърши работата, на другите – не е. И може отсега да наречем изборният ден „Кръстовден“.

Отделно от това, изборите ще бъдат не толкова за това, кой точно човек ще отиде в Брюксел. Аз лично ги възприемам като един показател за настроението на хората. Дали искат промяна, дали им харесва как живеят, дали са готови за нещо ново или пък им е все едно? защото е ясно, че едно са социологическите проучвания, а друго е истинската подкрепа на избори. Ще видим.

Няма пари за избори в България!

Сещате ли се за онзи стар изтъркан казармен виц? Излиза старшината на ротата и казва: „Момчета, проблема с банята е решен. Баня няма да има!“

Нещо подобно става сега и у нас, Излиза министър Николай Василев и казва: Пари за избори няма.

Ето точните му думи, цитирани от Дарик: „За изборите има предвидени средства от Държавния бюджет, които са недостатъчно и това се повтаря всяка година. Моето опасение е, че в бюджета има пари само за едни избори, а не за два. Проблемът не е при нас, просто не ги включва държания бюджет, проблемът е на финансите“.

Идеята на управляващите е от ясна, по-ясна. Те искат да ни кажат следното: „Ние нали си назначихме вече нашите хора в Брюксел? Имаме си депутати, избрани от парламента, защо да провеждаме сега тези ненвременни, никому ненужни избори, за които даже няма и пари? Дай да ги оставим за наесен, да спестим малко народни пари“.
Между другото, става ясно че ще бъдат изработени специални компютърни визитни картички на България. Те ще се разпространяват в министерствата и посолствата, за да се раздават по време на визити в чужбина и при контактите на държавните чиновници със задгранични делегации. Това удоволствие – за 9 000 броя – ще ни струва 20 000 български лева. Български, в смисъл че са на българите, не на държавата.

Отделно ще се похарчат едни други 30 000 лева за 20 000 бройки от брошурата „Моите права след 1 януари 2007 година”. Те пък ще бъдат разпространени сред българите чрез общинските и областните администрации. Идеята е да се разяснят правата на гражданите в Евросъюза.

Без да се харчат тези пари, пределно ясно е, че едно от правата ни е да си избираме управниците. И в националният, и в европейският, и в местните парламенти.

И вместо да се занимава с глупости, с моите и твоите пари, правителството по-добре да ни осигури възможността да избираме. Всичко друго е ала-бала.
 

  Без малко да пропусна да отбележа за поколенията този знаменателен факт – „повишаването“ на отец Николай в митрополит на (както казват запознати – най-богатата) Пловдивска епархия. Злите езици наричат 38 годишния владика „Юпито на църквата“:-). Е, по-добре, отколкото да му викат, както на папата –  “Ротвайлера на Господ“.  Макар че, отец Николай май се изживява точно като куче-пазач.

Той е идеалният за целта – безукорен във всяко едно отношение, безкомпромисен, неподкупен, принципен, дисциплиниран. Това му носи много врагове, но и много почитатели. И почитателки сигурно, бленуващи за сините му очи, но той е над тези неща. Както и да е, да не се отклоняваме.

Идеята ми е че бързия възход на доскорошния викарии, говори за няколко неща едновременно. Ясно е че и в Българската Православна Църква има една неизбежна смяна на лицата. Има и въпиюща нужда от нещо истинско, искрено, ново и силно. Както всъщност във всяка една област – политика, икономика, религия – в нашата страна. И тук, както и в другите области, се наблюдава принципа на махалото, преминаването от едната крайност в другата. И в това отношение отец Николай идва като вестител на новото, на непознатото лице на православието. Силно, нахално и младо, абсолютно убедено в познанието на „божествената промисъл“. Не знам дали сме подготвени за такова нещо – един религиозен синоним на „Атака“.

Във всеки случай, това че, отец Николай бе противник на посещението на папа Йоан Павел II,  историята с предназначените за Светия отец дарове, заключени  в един килер на храма „Св. Александър Невски“, или другата със скриването на стола на тогавашният папски нунций Антонио Менини, когато едва не се стигна до дипломатически скандал, са само началото. Тепърва ще стане интересно и ни предстои да гледаме филма „Отец Николай – суперстар“.

Всички хора в България копнеят да видят един истински духовен водач. Това междувпрочем си личи и от класацията „Великите българи“. Ненапразно след безспорният Левски, на второ място се класира учителят Петър Дънов. Ние имаме огромна нужда от светли люде, духовни пастири, който да водят миряните.

Дали Николай Севастиянов е такъв? Не знам, може би да, може би не.

Опасенията ми са че ще се стигне до един религиозен фанатизъм, който не сме наблюдавали от години. Говоря за православен фундаментализъм, като този от времето на цар Борил. През 2011 се навършат точно 800 години от последния църковен събор срещу богомилите в България. Юбилеят е чудесен повод да се направи нещо подобно и сега.