Archive for January, 2007

Електронното гласуване

  Днес присъствах на една среща в НДК. Повод за събирането бе една стара идея, на която съм голям фен - тази за електронното гласуване в България.  Бяха се събрали представители на повечето големи фирми от IT бизнеса в страната. От тях се очакваше да кажат своето мнение по повдигнатия въпрос.

  Възможно ли е да се направи в България електронно гласуване? Достатъчно сигурна ли е една подобна система? Как да се гарантира тайната на вота? Колко струва това - като пари и като време? Закъснели ли сме с нещо подобно у нас? И защо да го правим изобщо? 

  За мое леко учудване хората, поканени там се оказаха готови не само за дискусия, но и за пълната реализация на нещата, които предлагат. Отговорът на повечето въпроси бе “Да”, и дори “Ето как…” Изоставането на страната ни не само че е не непреодолимо, но и може да се окаже своеобразно предимство. Защото се ползва опита на другите, а и своевременното развитие на технологията прави процеса по-лесен, по-сигурен и по-евтин. Разбира се като хора, вътре в материята, дискутиращите стигнаха до подробно разясняване на въпрос, за който аз само съм си мечтал до сега. Това за електронния подпис - че това не е услуга, която трябва да се продава на гражданите от държавата, за да си общуват взаимно. И че единственият логичен край на случая и решаване на проблемите и с е-подписите и с е-гласуването, е личните карти на хората да си вървят заедно с електронните им подписи. Т.е. да се върви към едно наистина “е-общество”. То е много повече от това, което сега наричаме “е-правителство” и други подобни.

 Що се отнася до парите, нужни за финансиране на едно такова начинание, то проблема изобщо не е непреодолим. Първоначалното инвестиране е еднократно и се изплаща много бързо - от икономиите на бюлетини и изборни секции. Отделно някои фирми дори заявиха че са готови да помагат за реализирането на подобна идея дори и безплатно. А що се отнася до комбинацията “е-подпис+лична карта”, то при този обем на работа, цената на единицата е нищожна.

  Така че сега съм по-голям оптимист от преди. Не че ще има промяна с магическа пръчка. Очаквам на местните избори тази есен в някоя малка община да се приложи един пилотен проект, който да покаже как работи системата. Като нищо това може да е нашата рок-столица Каварна:-). А до редовните парламентарни избори през 2009-та (само ни изглежда далеч), вече да имаме една пълна готовност и в обществото и в държавата, да преминем към всеобщо “е-гласуване”. Според мен това ще промени не само количеството, но качеството на гласуващите.

Comments (2)

По пътя

   Днес научих една цифра, която ме шокира. 10 143.

  Толкова души са пострадалите от катастрофи по пътищата в страната. Около 6000 леко ранени, 3000 тежко, и 1000 загинали!

  Като знаем че, Щатите загубиха за три години 3000 души (само че войници) в Ирак за последните три години, става страшно. Ами то излиза че у нас положението е същото. Ние всекидневно водим една война по улиците на градовете, използвайки най-разпространеното оръжие за масово поразяване - автомобила. Звучи ужасно. 

  Свикнали сме да се оплакваме от държавата си и от обичайните заподозряни - политиците - за всичко. “Те” не оправят пътищата, градския транспорт е трагикомичен, липсват табели по шосетата, катаджиите само знаят да вземат рушвети. Всичко това сигурно е вярно, но не е само то. Да не би само политиците ни да карат такситата или линейките, които катастофират? Ние как караме? Перфектно, нали?

  В София имало вече 800 000 автомобила. И всички караме като луди. Без колани, разбира се, ние сме над тия неща.И всеки паркира кой където свари, най-често на тротоара. И после, защо нямало деца по улиците? Ми няма да има, като не може да се мине с детска количка по нито една улица в столицата, че и не само там.

  Пак правя паралел с Израел. Казвал съм вече за боядисаните бордюри по градовете и за паркирането, няма да се повтарям. И затова че глобите там са солени. Закона задължава шофьорите да спират на “заебра” дори ако има пешеходец, който иска да пресече и чака на тротоара. И всички спират. И има доста деца по улиците, който никой не блъска.

 Отделно от това, преди една година се появи нещо съвсем ново за мен. На задната страна на всеки автомобил е залепена една лепенка на която пише: “Кажи как карам”. Заедно с телефонния номер на твоя застраховател. Само да засечеш някого, или му отнемеш предимство, знаеш че вече си изгорял. Със застраховката за следващата година. 

  Спирам до тук и излизам че имам друга работа. Ще трябва да пресека няколко булеварда, за да стигна там, където трябва. Пожелайте ми късмет.

 

Comments

Търсете жената - в политиката

  Вчерашният ден ни припомни кой е силният пол в политиката. Жените, разбира се. Сигурно и затова думата политика е в женски род:-)

  Вече ми е трудно да ги изброя всичките тези “тайфуни с нежни имена”. Едно време беше по-лесно. Брояха се на пръсти. Нека си ги припомним само за миг:

  Преди всичко - “желязната лейди” Маргарет Тачър - премиер-министър на Великобритания.  Другата европейка е министър-председателят на Норвегия от 80-те години Гру Харлем Брунтланд - тя по-късно стана шеф на Световната Здравна организация, мисля. Някъде по това време, на ръба на Европа и Азия, в съседна Турция, начело на правителството бе също жена - Тансу Чилер. Обратно на нашата европейска логика, доста жени имаше в уж изостанала Азия - Индира Ганди в Индия,  Корасон Акино във Филипините и Беназир Бхуто в ислямски Пакистан. А и Голда Меир в Израел, макар и доста по-рано. Сещам се и за една представителка на “нежния пол” в американската политика - Виолета Чаморо - министър-председател на Никарагуа в правителството на контрите. Хм, не са били чак толкова малко, като се замисля…

  Сега обаче се наблюдава истинско нашествие на дами по политическите върхове. Новата “желязна дама”, този път от Германия - канцлер Ангела Меркел. Освен с делата на федералната република, тя се е нагърбила и с общоевропейските проблеми. Силно подозирам, че само за половин година председателстване, тя ще свърши повече работа от повечето мъже, минали по същия път преди нея и чиито имена вече не помним. Дамски гамбит в Щатите - Нанси Пелоси е първата жена - председател на Конгреса на САЩ. Преди седмица дългоочакваната новина е потвърдена - сенатор Хилъри Клинтън се кандидатира за президент на САЩ. Пътят и до Белия Дом ще е дълъг - първо трябва да се справи със своите съперници от Демократическата партия, после и с конкурента си републиканец на изборите през ноември 2008-ма. Но тя поне вече е била там. Ако изобщо Америка някога има жена за президент - то няма по-подходяща от Хилъри. Бих гласувал за нея, ако бях американец…

  Последната новина - от вчера - дойде от Израел. Президентът на държавата Израел Моше Кацав бе замесен в сексуален скандал - да си го кажем направо - в изнасилване на своя сътрудничка в сградата на президенството. По този повод Кнесета му гласува временно отстраняване от длъжност. Засега за три месеца. През това време в.и. длъжността ще е председателят на Кнесета - г-жа Далия Ицик.  Идеята е че ако една жена е държавен глава, шанса да изнасилва подчинените си е минимален :-).

  Шегата настрана, но така или иначе избори за нов президент на Израел ще има и Далия Ицик се оформя като един от най-сериозните кандидати. Управляващата партия “Кадима” се кани да номинира за свой претендент “патриарха на израелската политика” Шимон Перес. Обаче самият той не е много сигурен дали го иска. Носи му се славата на човек, загубил всички избори, в които е участвал. Ако изборът се провежда тайно, както досега, той ще се откаже в полза на Ицик. Така че нейният шанс не е за подценяване. Освен ако не я измести Колет Авитал - друга напориста дама от лявата партия “Авода”…

  Последната дама която ще спомена е новата френска звезда Сеголен Роаял. За нея не съм такъв голям оптимист, че ще се справи с буржоата-благородник Никола Саркози, но кой знае.

  Нещата отиват натам че след година-две може да се окажем в един уж мъжки свят, управляван все от жени. И по-добре, ако стане така. 

 

 

Comments

« Previous entries