DeLaRea.net - блог на Антони Де ла Реа - по света и у нас

Не знам какво им става на тия хора. Че пълно с идиоти по улиците, това е ясно - и ние сме от тях. Аз за друго говоря. За странно зачестилите пътни инциденти с неприятен край, в които са замесени нашите депутати и кандидати за такива.

Единият - Борислав Ноев от “Атака” - катстрофирал със партийният “Нисан” на магистрала Хемус. Според Дарик в кръвта му са намерени 2 промила алкохол. И това се случва - каква случайност - на годишнината от другият прослувут инцидент - този на “Тракия”. То тогава така и не се разбра май, кой пи, кой плати, кой кара, кой би…Нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено както се казва.

Ама на тях вече им свикнахме.

Вече има и други герой на нашето време.

Най-новият политик на страната, възпитаника на френската академия за държавна администрация и той се прояви. Радослав Точев, момчето с честните сини очи, надеждата на ГЕРБ и номер 2 в тяхната евролиста.

Чакай малко бе Ради! Кога стана политик, кога взе да трепеш хора по пътищата? Че ти утре ще станеш (евро)депутат, тогава какво ще се случи?

Ама, той не бил пил!

А чудесно, то оставаше и да е пил, наистина. Пил, не пил, ама убил, нали?

И какво сега да правим? То момчето е добро, наше момче е, перспективно, ще се оправи и няма да прави така повече. А, да ги нямаме тия, приятелю.

Като не можеш да караш, няма да караш.

Като искаш да си политик - няма да убиваш хората.

Днес май се роди една нова крилата фраза в българската политика. Тази за “кебапчийските котараци”. Каза я Петър Стоянов по повод на тези, които напускат своята политическа формация за да се присъединят към друга, по-апетитна.

Сигурно този “изпуснат” израз ще се превърне в един от запомнящите се в иначе засега скучноватата предизборна кампания. Ама то май, винаги така става, когато някоя истина се произнесе на висок глас.

Има ли политически котараци (или мацки) на нашата сцена? Има, с лопата да ги ринеш. Именно от такива се и формират всички нови политически субекти, гръмко назовали се партии. Всяка поява на нещо ново е вълнуваща, загадъчна и разбира се, многообещаваща. За първите в пирамидата. Как да не се присъедини човек към нещо такова? Ами ако там му е късмета?

Е, после се оказва че не е точно така, че и този път няма нещо ново под слънцето. И същите тези хора, след някой и друг сезон сменят трупата. Шоуто трябва да продължи все пак.

Преди точно една година в Израел имаше нещо подобно. Парламентарни избори през март 2006-та, тогавашният премиер Ариел Шарон в навечерието им сформира една нова политическа партия - “Кадима” (Напред), от свои приятели и съмишленици. Благодарение на личната си харизма генерала събра около себе си много хора - политици и симпатизанти. Изборният му успех бе в кърпа вързан. Въпроса бе не  “Дали” а “С колко”. А после - един здравословен проблем на лидера и всичко се промени. “Кадима” спечели една пирова победа, Израел загуби една война, избирателите се чудят това ли бе промяната която искаха, а политиците се оглеждат за някоя нова политическа звезда.

Така че, “политическите котараци” съвсем не са наш български патент. Това поне ни успокоява.

  Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа в Египет в семейството на заможни и благочестиви родители. Светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята, според житиеписеца му Атанасий Александрийски. При Антоний идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове.

  На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. Антоний Велики е имал дар за чудотворство и прозорливост. Той е успял да убеди много езичници да приемат християнството. Починал е на 105 години на 17 януари 356 г., погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

  Светецът стигнал до извода, че единствено обичта към ближния може да победи демоните в нас и около нас и заявил: „От Бога повече не се боя - обичам го!”.

  Според народните вярвания Антон и Атанас (неговият ден се чества на 18 януари) са двама братя, ковачи, които първи изобретили ковашките клещи. Те са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти (които подкопават коне), точилари и други. Освен това Свети Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите. Смята се, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил и лечител, прогонвал болестите.

  Българският народ вярва, че Антоновден е един от лошите, тежки празници. На този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди. Денят е определен за предпазване от болести. На този ден жените не трябва да предат, да плетат, да варят боб или леща, за да не разсърдят чумата, шарката или синята пъпка. Те правят само содени питки, намазани с мед или маджун и ги раздават на близки и съседи за здраве. Една от питките се оставя на тавана за „белята, за лелята”, т.е. за чумата. От там и този ден се нарича още Лелинден.

  За Антоновден задължително на трапезата трябва да има печено свинско месо, свински ребра със зеле, луканка и обредните ястия: варено жито, баница, орехи, мед и други.

  На този ден имен ден празнуват Антон (от гръцки език - ценен или „който увеличава цената”), Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо; Антония, Андония, Антонка, Тона, Тонка, Дона, Донка и други.