DeLaRea.net - блог на Антони Де ла Реа - по света и у нас

Ето ни и накрая на “трилогията”. Последният връх на неравностранният триъгълник Женева-Гданск-Диарбекир. Както винаги, на края е най-сладкото, десерта. В този случай десерта е шоколадов. От Швейцарски шоколад. Ето го:

 Швейцария ли?

Ако Турция е това което сме били доскоро, а Полша е това, което ще бъдем скоро, то какво е за нас Швейцария? Швейцария ли? Може би това, което винаги сме искали да бъдем, но сами не си вярваме, че можем да постигнем?

Преди да разберем как да сме Швейцария на Балканите, нека да разберем какво е всъщност Швейцария на Алпите. Дали е тик-такащият часовник на континента или се е превърнала в черната овца на Европа?

Ще ви разкажа един истински случай който звучи като виц, но не е. Българин, имигрирал там през 90-те години на миналият век, се оплаква на местните власти от шума, който създават кравите с хлопатарите, зимувайки на поляните около дома му. Оплакването му не предизвикало особен проблем на кравите, но пък имало странни и неподозирани последствия за самият него. Няколко години по-късно, когато подал молба за швейцарско гражданство, тя било отхвърлена именно с мотива че не се е приспособил достатъчно към местните нрави и обичай. Като доказателство за това била приложено неговото оплакване, за което и той бил вече забравил.

Цялата “сладка” статия е тук

Ето го и второто парче от тройката - братска Полша. Постоянно е наричам така, не заради това, че двете страни сме като два братски славянски народа, а за да иронизирам управляващите там. Братята-близнаци Качински. Както и да е, ще трябва да я наричам по друг начин вече, защото те загубиха Полша.

Всъщност, ето и обещаната статия:

3-те неща са  католическа Полша, протестантска Швейцария и мюсюлманска Турция. 1-то е, че и в трите страни тази неделя имаше някакви избори. Редовните парламентарни избори в Швейцария, предсрочните такива в братска Полша, и конституционният референдум в съседна Турция. От трите страни всъщност само едната е член на ЕС - Полша. Швейцария също може да е, но не иска, Турция пък иска, но не може. Ако сравним трите, съвсем различни по характер и място избора, можем да разберем какви са настроенията и тенденциите, какво е бъдещето на цялото това пространство. Затова и ще се постарая да разгледам, а ако мога и да разбера какво точно се случва в този триъгълник Женева - Гданск - Диарбекир.

Ето и първото: Турският път към Европа