DeLaRea.net - блог на Антони Де ла Реа - по света и у нас

Опозицията вкара в парламента поредния си пети вот на недоверие към сегашното правителство. Съгласен съм че този път скандалът в МВР е наистина сериозен, но все пак си мисля че този вот не беше необходим. Може да се окаже че се постига обратният ефект - вместо да събори правителството, искането на опозицията да постигне обратното - да консолидира тройната коалиция.

Математиката в пленарна зала е ясна - опозицията няма достатъчно на брой гласове, за да постигне нещо повече. Единственото, което ще последва е поредното много говорене от трибуната. на всичкото отгоре, сигурен съм че управляващите ще се най-гласовити. Чудесна възможност за ораторите им да развият за пореден път любимата си тези: “Всички са маскари!” И с това ще се приключи…

Всички знаят много ясно проблемите докато са в опозиция. БСП се скъсваше да говори каква корупция имало в правителството на Костов и на Сакскобургготски. Сега, като е на власт какво става? Да не би корупцията да е по-малка! Като падне от власт след година, БСП пак ще започне да говори колко много корупция има във властта.

„И така до края на света“, както се пее в станалия отново популярен „На всеки километър“. Хубаво, ама какво следва от това?

Всъщност какво се случва в страната сега?

Хванаха човек, който трябва да се бори с организираната престъпност – Иван Иванов – но той напротив, активно и помага да се организира.

МВР прилича по-скоро на консултантско бюро, от което различни групировки наемат хора, за да ги използват за далавери.

Министърът издава имената на секретни сътрудници, а други хора, нарочени за местни феодали и за „бандити“, хвалят МВР, министър Петков и правителството (имам пред вид интервюто на „братя Галеви“ в Дарик радио).

Изобщо кашата е пълна. Според мен проблемът е тежко криминален. Как се решава такова нещо, всички знаем - със следствие, с прокуратура и с дела влезли в съда. Все с неща, които Европа ни казва, че не правим. Казва ни го от години и ние все философстваме по тях. Особено правителствата ни.

Всъщност искам да кажа че не може всеки проблем да става политически и да се решава в Пленарна зала на Народното събрание. Ако я караме така, ще станем нация от политици и политикани, в която никой не работи, а всеки чисто криминален казус се решава с гласовете на депутатите.

Хайде наистина да поискаме от прокуратурата да си свърши работата и да видим в съда дали има виновни или не.

Сменили сме много управления, правителства са падали, избори са провеждани, а съмнението, че държавно-политическата система е проядена, остава. Затова трябва да започнем веднага операция „чисти ръце”. Всеки, който се кандидатира на избори, трябва да обяви цялата си биография, имущество, контакти при максимална прозрачност. За всички поръчки в страната трябва да се провеждат прозрачни търгове. На гражданите трябва да се даде максимален достъп до информация за дейността на държавните и общински структури.

Нужно е стриктно законодателство, което третира конфликта на интереси, прокуратурата, медиите и гражданите трябва да вървят заедно в тази операция. Иначе ще слушаме благи обяснения как този лидер не е като онзи лидер и после ще се окаже, че пак са ни излъгали.

Когато СДС дойде на власт ни казаха „ние няма да ви излъжем”, царят заяви „почтеност във всичко”, Станишев каза „имам план за промяна” и видяхте какво се случи и се случва. Мисля че е дошло време за операция „Чисти ръце” в България.

Невериятното се случи - Куба вече има има нов президент!

Това е добрата новина. Лошата е, че новият президент пак се казва Кастро. Не е Фидел, а е Раул. Едва ли има голяма разлика. Комунизмът си остава заедно с фамилията Кастро. В известен смисъл, това което се случва на “Острова на свободата”, може да остане в историята като “кастриране”. Макар аз, като по-милосърден да го наричам просто “Кубизъм”

Всъщност това е доста повърхностен и ироничен поглед върху случващото се в Куба. Истината е малко по-сложна. За жалост не по-добра. Според мен, за Кубинската революция (според Фидел “хуманистична”, а не “комунистическа”) настъпват тежки дни.

Вижте само какво стана с Че - един откровен убиец се превърна покрай една снимка (перфектен PR) в символ на свободата за няколко поколения напред. Разбира се и достатъчно ранната му смърт спомогна за това.

Фидел премина по друг път - този на властта, дълъг живот и дълга власт. Дори в известен смиъл по-правилният - беше президент сега е просто блогър - ще пише на воля в “Гранма”.

Но какъвто и да е, Фидел също стана някакъв символ и то преживе. Не като Че, комуто се наложи да умре навреме. Не и като Раул, който е призван да продължи делото.

Какво ще се случи с Куба, след като Фидел сдаде властта на брат си?

Нищо добро, според мен.

Ще се случи нещо лошо, грозно, квадратно и ръбесто. Просто “Кубизъм”.

Тези дни управляващата тройна коалиция даде своята заявка за следващ мандат. Това едва ли учудва някого - нормално е едно управление да счита себе си за успешно и да желае отново да получи вот на доверие от гражданите, за да продължи да управлява.

Означава ли че на предизборната кампания е сложен старт? Да, в известен смилъл. Когато и да се проведат парламентарните избори, предсрочно или не - те са следващите на хоризонта. Така че, вече се работи по тях и се готвят евентуалните изборни и следизборни конфигурации.

Дали обаче тези избори могат да бъдат спечелени от сега управляващата коалиция? Трудно е да се предскаже, но отговорът е по-скоро не.

Най-груби сметки показват, че когато и да са изборите, БСП едва ли ще промени много броят на своите гласоподаватели. За ДПС подобна промяна е възможна, но тя би била по-скоро нагоре, отколкото надолу. В такъв смисъл тези две политически сили са “предвидими”, докато не може да се твърди същото за другият субект в управлението - НДСВ. Даже напротив - за жълтата партия е сигурно, че е “непридвидима” и никой не и гарантира нито място в следващото управление, нито дори в следващият парламент.

Ясно е, че НДСВ се разцепи. Но не е ясно коя част е по-силна. Формално Симеон Сакскобурготски остава член на тройната коалиция, но това е малко по инерция. Едва ли не, като жест на другите двама, който не искат да останат насаме един с друг и им е нужен един удобен трети.

Силата - или слабостта - на Симеон в коалицията си пролича по това, че не се стигна до смяна на неудобните му министри. А има такива, които макар и от квотата на НДСВ всъщност са много по-близки до другият лагер - на отцепниците. В известен смисъл царят е генерал без армия, а парламентарната група на “Нова Демокрация”, реално е в управлението на страната, макар да се брои за част от опозицията.

Вероятно БНД се приема и от БСП и ДПС като един много възможен и удобен бъдещ коалиционен партньор. При всяко положение, и Станишев и Доган няма да помогнат или попречат явно нито на едните, нито на другите жълти в борбата им за надмощие. И двамата ще изчакат да видят, как ще се представят на изборите НДСВ и БНД, за да се прави тепърва ново разпределение.

Според мен “новите жълти” крият в себе си неподозирана сила и като нищо могат да заемат мястото на НДСВ в едно бъдещо управление. А разбира се, не е изключено и “четворна коалиция”. Сигурно е само, че сегашната конфигурация на властта и нейното деление - 3-5-8 - няма как да бъдат запазени. В такъв смисъл тройната коалиция е невъзможна в един следващ мандат. 

Що се отнася до бъдещето на Симеон Сакскобурготски и неговата партия при един евентуален неуспех на изборите - то нищо чудно и царят и неговата формация да бъдат окачени като златна брошка на ревера на разрастващото се либерално ДПС.