За буквите
България успя да се пребори и да запази изписването на евро на кирилица. Звучи малко нереално - страна, която преди година се молеше бъде приета по милост сред Клуба на богатите, днес му поставя условия. Дори успява да постигне своята малка победа в това противопоставяне. Какво е това - голяма победа на родната дипломация или снизхождение на богатите към по-слабите? Нито едното, нито другото. Това е просто Европа. Тук всички са равни. Трябва да свикваме.
Изводът е очевиден - България е една европейска страна, която трябва, а и може да отстоява позициите си, стига да иска. Клишето, което толкова обичаме - “ние сме една малка страна, с която никой не се съобразява”, трябва да бъде забравено час по-скоро. То не ни носи нищо освен липса на самочувствие и комплекси. какви сме, малки или големи, зависи от самите нас. От това, което правим. И е време да започанем да правим по-големи неща, за да се чувстваме и ние по-големи, а не като приети по милост сред по-силните.
Добре, какво от това, че вече ще казваме и пишем “евро” официално? какво значение имат буквите на една банкнота? Ще станем ли по-богати от това? Какво значение има как се нарича една валута, от която сме толкова далеч?
Не, разбира се - ние няма да станем по-богати. Ние няма да покрием и грам от критериите за приемането ни в Евро-зоната. Онази, истинската еврозона, финансовата , а не политическата. Там където икономиката е всичко, а политиката - нищо. Където няма общи приказки, а само факти, и числа. Както и да изписваме тези така бленувани банкноти, те все ще ни липсват. И ще продължават да не растат по дърветата.
Само че има и друга истина. Евро се печели, то се и харчи. Първото е по-трудно от второто. Друго е въпросът с националната идентичност. Тя наистина много трудно се печели, а още по- лесно се харчи. И най-лошото е, че веднъж “похарчена”, почти е невъзможно да бъде спечелена отново. Затова трябва да се пази. Повече от всяка банкнота. Била те “евро”, ‘юро” или каквото и да е.
Защото Европа, а и еврозоната не са само политическо или икономическо понятие. Тя е преди всичко културно понятие. Зона, в която културата е нещо, дори и политика, дори и пари. Европа се превръща от континент на националните държави в държава на нациите от континента. И в тази нова за нас реалност ние ще трябва да вместим своята национална идентичност, своят национализъм. За да оцелеем в тази смесица на хора, идеи и капитали. Сегашният или по-точно досегашният български национализъм бе, а и все още е “войнстващ национализъм” - ние се горедеем с нашите победи на бойното поле, коклко битки и войни сме спечелили. Това обаче е безвъзвратно минало, това е история. Никой вече не се интересува от това, освен любителите-историци. Победата или загубата на бойното поле вече нямат онова значение. Много по-голямо значение в съвременният сят имат победите на другите полета - това на културата, изкуството, спорта дори. Новият национализъм е “културен национализъм” - сблъсък на култури, а не на армии. И победителят е този, който успее да устои, който успее да съхрани, опази и развие своята култура, своята идентичност. Затова е толкова важно, как ние ще изписваме една банкнота. И затова съм доволен. Надявам се и вие.