DeLaRea.net - блог на Антони Де ла Реа - по света и у нас

Заглавието, както се сещате е взето от класическата музика, а поводът е “горската одисея” на Негово Величество Симеон Сакскобургготски.

Бидейки убеден републиканец, винаги съм приемал бившият премиер като истински цар - де факто и де юре, от историческа гледна точка, това е последният български владетел. Макар да съм писал много за него (по-скоро - против него), то моето мнение е да не омаловажаваме историческата истина и да губим някакъв, какъвто и да е национален капитал, след като можем да го използваме за благото на обществото. В този смисъл, когато царят стана министър-председател, той направи известна услуга на нас - ако не за друго, то поне като куриоз, за България се написа някоя и друга статия по световната преса. Отделен въпрос е дали управлението на правителството на Сакскобургготски е било успешно или не - не ми се говори сега по въпроса, а и не това ми бе идеята на постинга.

Идеята ми беше за имотите на царя, които той си получи, с идването си в България (или с вземането на властта в държавата). Както и преди съм казвал, имотите си си негови и той трябва да си ги получи така или иначе. Цар или премиер, пъдар или горски, няма значение - законът трябва да е еднакъв за всички и Темида да е с вързани очи.

За зла врага обаче, именно с царя стана тази издънка с имотите. Върнали са му повече от колкото трябва. И то доста повече - направо дубъл на горите. Дали е случайно, или има зла умисъл е отделен въпрос. Приемам, че няма умисъл, станала е грешка, която все пак е открита по някое време.

Разбира се, като имаме предвид, че връщането в повече става по време на неговото управление и, че разкриването пък става по друго време ( когато Симеон е част от управлението и е възможно да е обект и на някакво политическо “извиване на ръце” от коалиционни партньори ), то малко много стават случайностите, да е просто съвпадение. Вероятно все пак става дума за някаква тънка и задкулисна политическа игра, ще си кажат предубедените.

Е, аз съм от непредубедените и не искам никого да подозирам в каквото и да е. Ако подозирам някого, то тогава, значи и да го обвинявам, а това значи и да доказвам обвинението си. А аз не мога, така че по-добре да не се захващам с подобна “Кауза пердута”.

Но има нещо, което оставя горчив вкус в устата ми и нещо в което аз наистина мисля, че мога с основание да обвиня Негово Величество Симеон Сакскобургготски.

И това е, че сякаш стои настрани и някак безучастно наблюдава какво ще се случи с неговите имоти в повече.

Оказва се, че имаме странен (то в България кое ли не е странно ) юридически парадокс. Държавата май не може да си вземе това, което е дала в повече от недоглеждане на някои неин служител. Работата стигна до министъра на земеделието, който спазвайки буквата на закона, заяви, че не може да направи нищо. И на него съм склонен да му вярвам (доверчив човек съм).

Но ако всичко е така, то защо тогава самият цар не върне имотите - доброволно, с някаква декларация или там дарение? От канцеларията му вече заявиха, че не оспорват наличието на гори, върнати в повече. Но сега, знаейки и съгласявайки се, че е получил повече от колкото е трябвало, царят стои безучастен и ни гледа сеира, как ще си ги вземе обратно държавата. Никак, май.  

Та за това говорех. За нашият цар и неговият морал.

Горите, майната им - днес ги има, утре ги няма. Държавата ще обеднее без тези гори, но не фатално - тя няма да загине, защото ги няма. Но държавата ще обеднее истински и наистина може да загине, ако се окаже че управляващите ни нямат морал. Оня същият, новият, заради когото уж дойдоха на власт.

Гледах доста внимателно цялата пресконференция на президентът Георги Първанов в неделя.

Разбира се, всичко това бе една перфектна PR акция от страна на неговият екип.
Направи ми впечатление продължителността на пресконференцията и доста свободният и начин на водене - общо взето нямаше някаква цензура. Всеки бе свободен да пита каквото си иска.

Относно продължителността исках друго да кажа - че тя бе предварително заявена с време от около час и половина, но се удължи двойно - нещо, което бях сигурен че ще се случи “инцидентно” (”поради големият зрителски интерес”, както се казва). Защото сигурно и Вие, както и аз, много добре знаем, че точно по толкова време - три часа - и с такъв маниер на поведение се характеризират подобни прояви на един друг държавен глава - на руският президент Владимир Путин. Той поне на два пъти вече е правил подобни неща и винаги в подобен формат и с такава продължителност. В това отношение смятам, че Първанов смело черпи от “челният съветски (в случаят руски) опит”. Още една “червена точка” за нашият президент в опита му да “путинизира” България. В случаят, това обаче едва ли е най-важното. Няма лошо да се копира от руснаците (те пък ги копират от американците) подобни медийни изяви.

Въпросът е какво точно каза президентът Първанов и какво означава това за нас?

Притеснявам се, че често сме склонни да гледаме на Първанов с предубеждение - по презумпция смятаме, че той е “от лошите” и каквото и да каже, то или няма да е вярно или няма да е добро за нас.

Продължавам да смятам Първанов за идеологически мой “неприятел” (аз съм си антикомунист), но това не означава, че трябва вечено да го плюем за щяло и нещяло.

Още повече, че той вече кара своят втори мандат - хубав или лош, бившо ченге или бивш комунист, хората са си го избрали, без значение дали на мен ми харесва или не - това е демокрацията, съобразявам се с мнението на мнозинството.

А и Първанов сякаш израстна за тези години. Не смятам че е прекалено “идеологически обременен” или твърде “проруски настроен”. Той сякаш води една “политика на възможностите” - прави това, което смята за възможно или това което, според него, е за доброто за държавата. Така решил, така направил - затова има власт в ръцете си и мандат за прокаравне на някаква политика. Добро или зло - историята ще покаже, твърде е рано да му правим оценки, без да се влияем от личните си политически пристарстия. Поне на мен ми е малко трудно и вероятно не съм достатъчно обективен в преценката си за него.

Но фактът, че той със сигурност няма да е вечно държавен глава и надявам се, не се бори за пореден мандат, му дава известно предимство да е малко извън ежедневните политически и котерийни борби, да погледне, ако може, над дребнотемието на деня. Мисля че, донякъде успява или поне дава вид, че се старае.