DeLaRea.net - блог на Антони Де ла Реа - по света и у нас

“Огънят на Балканите трябва да се раздухва изкуствено и целенасочено, колкото се може повече, за да може Германия да сгрее ръцете си на него…”, заявява цинично железния канцлер Ото фон Бисмарк.

През 1872 г. Бисмарк създава специален Ориенталски отдел в Министерството на външните работи в Берлин. Задачата му е да събира информация за случващото се в региона и да упражнява германската политика на Балканите. Негов ръководите е довереното лице на канцлера фон Радовиц. Веднага започват и опити да се възбуди отново “Източният въпрос”, а Русия да бъде въвлечена в него и да бъде сблъскана с Англия.

——

 Цялата статия е тук.

Винаги на датата Трети март ние си припомняме събитията от онези паметни години и от Руско-Турската освободителна война. От тогава мина повече от век, дори и тайните тогава архивите са вече разсекретени и историческите факти са почти ясни. Въпреки това обикновено около датата на нашето освобождение редовно се зараждат спорове, доколко Русия е действала безкористно. Покрай това, обществото ни сякаш изпуска една друга подробност от тогавашните събития, а именно - какъв е приносът на другите европейски страни за нашето освобождение.

Без да омаловажаваме дадените от Русия хиляди жертви, участието на фински и румънски войски, а и бойните действия на Сърбия и на Черна Гора в тази война, не трябва да забравяме и дипломатическото участие на останалите играчи от така наречения “Европейски концерт”. Именно тяхното участие (или неучастие) в събитията са предопределили решаването на “Източния въпрос”. Поради конюнктурни съображения, досега за това винаги се е мълчало, но като че ле е време обществото да узнае цялата истина около българското освобождение от османско иго.

Цялата статия е малко дълга за да ви отегчавам с нея, но ако ви се струва интересна, можете да я прочетете тук.

Очаквам Вашите коментарии по темата.

Постинга ми е по повод на провелият се в събота БлогCamp. По точно, поводите са отзивите от него, които ми направиха впечатление - тези на Бого Шопов и на Комитата. Първият казва, че му дава 4 по шестобалната система, а другият написа един свой постинг, наречен “Едно недоизказано мнение”.

Затова и аз се замислих, как бих оценил аз лично за себе си, провелото се събиране на блогърите в хубавата зала на Военният клуб. Има ли нещо, което остана недоизказано?

Съгласен съм с Бого, че оценката на “мероприятието” може да е “добър” (4), но не “отличен” (6). Това, което определено не ми хареса бе липсата на кафе и наличието на бира. А аз бира не употребявам по светло. Но това са дреболии…

Събирането на различни мислещи и пишещи хора е винаги положително нещо. При всяко положение е добре да се правят подобни срещи от време на време. Просто да се видим и да си поговорим на живо.

Това, обаче, което на мен ми липсваше, и според мен остана наистина недоизказано бе дискусията за политическата блогове. По точно “за политическата дейност, която извършват личните блогове”, които аз наричам “обществени”. Искаше ми се да си поговоря/им за това, за ролята, която всеки от нас извършва, волно или неволно, за общественото мнение, което формираме с всеки написан ред. За жалост това не се случи. Според мен причината бе различната аудитория, която не бе много настроена да говори за това. А и си личеше отсъствието на най-изявените писачи на тази тема. Много би ми било интересно да се видим и с някой от действащите политици, които пишат онлайн. По една или друга причина това не се случи.

Но затова пък, винаги може да се случи за в бъдеще. Надявам се наистина да помислим заедно върху една подобна идея - Сбирка на, нека така ги наречем “политически ангажираните блогъри”. Специално аз обещавам да помисля върху това.

И накрая, да кажа нещо, с кoето трябваше да започна. Благодаря на организаторите и спонсорите на този БлогCamp!