Човека, който спря „Атака“
Понеже си/ви обещах да следя изкъсо (и от близо) първата българска еврокампания, се постарах да ставам раничко сутрин и да погледам дебатите по телевизиите.
Този, който ми направи впечатление е вчерашният при Асен Григоров по Канал 1. Не за друго, а заради това че единият от дебатиращите бе представител на „Атака“.
Сигурно и на вас ви прави впечатление отношението на другите политически субекти спрямо тази партия. Те, общо взето, се правят че такава партия няма. Сякаш не съществува, сякаш не си струва да се занимават с подобни „дреболии“. Или им е неприятен „досега“ с нея.
Истината е че никой не смее да се занимава с тях. Или не смее да им каже нищо. Никой не ги харесва, но никой не иска да се кара с тях и да им каже в очите, че не са му приятни. Горе-долу така се държат децата с кварталният хулиган – избягват го и се правят че не съществува.
Вчера обаче този негласен „заговор“ бе неочаквано разрушен. Сигурно защото другият опонент в студиото бе едно от новите лица в кампанията, а и в политиката изобщо. Но както виждам, май няма да „танцува само едно лято“.
Става дума за Петър Славов. Това което знаех преди за него е че е адвокат, полиглот и рокер (може би в обратен ред). Та, това младо лице явно не знае добре „правилата на играта“ и бе достатъчно откровен да каже за Атака нещата, такива, каквито са.
Че „Атака“ залага на „сърдитите и гневни (но не винаги млади) хора“, че това не е политика, а е една маргинална позиция, която не води до нищо добро, че тази партия няма никакви идеи и цели, които да преследва, нито в Евро-, нито в Бг-парламента. Прословутият и национализъм всъщност е измислица – няма нищо национално отговорно в това да „неутрализираш“ малцинствата в една страна. И че на това отгоре в сайта им пише на руски, който сигурно е последният език с шансове да стане официален за Европейският съюз.
Е, ако тази кампания остане в историята, ако не с друго, то поне с навлизането в политиката на подобни „нови лица“, то има смисъл от нея.
