DeLaRea.net – блог на Антони Де ла Реа – по света и у нас

Бойко Борисов бил гангстер!!! Ами сега?

Не се учудвам на това какъв е Генерала. Ние най-добре си го знам че се „мутрее“, защото така е по-секси, и влиза идеалното в ролята на добрия, но силен герой.

А дали наистина е престъпник това е друг въпрос. То и няма значение ние какво си мислим, няма значение дори какво знаем за него. Важно е какво казва правосъдието ни. Ние не сме нито съдии, нито прокурори, ние можем само да си мислим или говорим разни неща.

А какво наистина казва за Бойко Борисов нашето правосъдие?

Нищо не казва, защо изобщо трябва да казва? И разбира се, щом няма издадена осъдителна присъда срещу един човек, то той си е невинен. Значи и ББ е такъв. Ако има нещо против него, те ще го разберат. Щом не са разбрали, значи няма нищо. 

И тогава какви са тези неща, които пишат американците?

Лъжа или истина?

Ако е истина – нека нашето правосъдие си свърши работата. Да заведе дело срещу престъпниците и да ги осъди, които и да са те.

Ако е лъжа – нека нашето правосъдие си свърши работата. Да заведе дело срещу престъпниците и да ги осъди, които и да са те.

За това си викам: „Ами сега, какво ще направи нашият главен прокурор?“

Говоря за нашите предстоящи, първи евроизбори. Закона за провеждането им вече е приет. Хубав-лош, приет е вече, няма какво да го обсъждам. Както казват римляните: „По-добре лош закон, но закон.“

Принципа за уседналостта се хареса на 2/3 от българите. Е, щом наистина е така, явно няма какво да се направи. Ще трябва да се съобразим с реалностите, такава е общата политическа култура на повечето. Както и да е.

Има и нещо хубаво в закона за Евроизборите. Нещо, което също го различава доста от предишните правила за избори. Това е мажоритарният елемент в пропорционалността.  Нещо съвсем ново, което май Надежда Михайлова първа предложи. А сега СДС успя да го вкара в закона.

Каква е идеята?

Имаме една партийна, пропорционална листа, в която кандидатите са подредени по някакъв начин, по ред на номерата – така, както е решила партията. Но всеки един избирател може да промени реда им. Избира си един от кандидатите, който му е по-симпатичен и го отбелязва с кръстче. И накрая се броят кръстчетата на всеки в листата – който има най-много, отива най-напред. Ако на бюлетината не е отбелязано нито едно име, реда не се променя – все едно че е посочено името на първият в листата.

И затова си мисля че тези избори може да се окажат доста различни и дори изненадващи. Като нищо някой „Любимец 13″, поставен на едно, уж безнадеждно място, може да изненада фаворитите. Ако си направи една „своя“, частна кампания, отделно от партийната, която да е толкова успешна, че да му донесе достатъчно „кръстчета“ от вън. Така че, нищо не се знае. Мястото е гарантирано само на този, който си свърши работата, на другите – не е. И може отсега да наречем изборният ден „Кръстовден“.

Отделно от това, изборите ще бъдат не толкова за това, кой точно човек ще отиде в Брюксел. Аз лично ги възприемам като един показател за настроението на хората. Дали искат промяна, дали им харесва как живеят, дали са готови за нещо ново или пък им е все едно? защото е ясно, че едно са социологическите проучвания, а друго е истинската подкрепа на избори. Ще видим.

Няма пари за избори в България!

Сещате ли се за онзи стар изтъркан казармен виц? Излиза старшината на ротата и казва: „Момчета, проблема с банята е решен. Баня няма да има!“

Нещо подобно става сега и у нас, Излиза министър Николай Василев и казва: Пари за избори няма.

Ето точните му думи, цитирани от Дарик: „За изборите има предвидени средства от Държавния бюджет, които са недостатъчно и това се повтаря всяка година. Моето опасение е, че в бюджета има пари само за едни избори, а не за два. Проблемът не е при нас, просто не ги включва държания бюджет, проблемът е на финансите“.

Идеята на управляващите е от ясна, по-ясна. Те искат да ни кажат следното: „Ние нали си назначихме вече нашите хора в Брюксел? Имаме си депутати, избрани от парламента, защо да провеждаме сега тези ненвременни, никому ненужни избори, за които даже няма и пари? Дай да ги оставим за наесен, да спестим малко народни пари“.
Между другото, става ясно че ще бъдат изработени специални компютърни визитни картички на България. Те ще се разпространяват в министерствата и посолствата, за да се раздават по време на визити в чужбина и при контактите на държавните чиновници със задгранични делегации. Това удоволствие – за 9 000 броя – ще ни струва 20 000 български лева. Български, в смисъл че са на българите, не на държавата.

Отделно ще се похарчат едни други 30 000 лева за 20 000 бройки от брошурата „Моите права след 1 януари 2007 година”. Те пък ще бъдат разпространени сред българите чрез общинските и областните администрации. Идеята е да се разяснят правата на гражданите в Евросъюза.

Без да се харчат тези пари, пределно ясно е, че едно от правата ни е да си избираме управниците. И в националният, и в европейският, и в местните парламенти.

И вместо да се занимава с глупости, с моите и твоите пари, правителството по-добре да ни осигури възможността да избираме. Всичко друго е ала-бала.