DeLaRea.net - блог на Антони Де ла Реа - по света и у нас

  Тия дни стана окончателно ясно, че на 15 януари 2007 година внезапно е починал Ардешир Хасанпур – 44-и годишен ирански атомен физик, професор от университета в Шираз, носител на няколко престижни награди за свои изследвания в областта на атомната енергетика. WorldNetDaily не напразно го нарича “главният ирански ядрен физик”.
  За пръв път бе споменато за смъртта на Хасанпур на 21 януари. Според официалната версия, причина за внезапната му смърт е “отравяне с газ”. Властите в Иран не дават подробности за провежданото разследване на обстоятелствата около смъртта на учения. Независимите медии твърдят, че физикътн е умрял “при тайнствени обстоятелства”.
  Според WorldNetDaily някаква “водеща американска разузнавателна служба” предполага, че отравянето на Хасанпур е “работа на “Мосад”. Експерти от разузнаването отбелязват че вече има подобни прецеденти: трима иракски учени, занимаващи се с ядрени разработки, са били убити от “Мосад” през 1981 година, малко преди израелските ВВС да бомбардират иракският атомен реактор “Озирак”. През 1980 година Яхия ал Мешад бе намерен убит в хотелската си стаята в Париж, а през следващите няколко месеца бяха отровени още двама иракски учени.
  В Израел засега не се коментира тази информация, но вестник “Аарец” публикува интересно съобщение. То е взето от сайта на американската компания Stratfor, къде работят бивши сътрудници на спецслужбите. Според това съобщение ирански ядрен физик е бил отровен от агенти на “Мосад” с “радиоактивно вещество”.
  В друга публикация по повод смъртта на Хасанпур се отбелязва, че той е бил в постоянна връзка със своите руски колеги и ги е информирал за постигнатите успехи. Твърди се, че е възможно да е станал жертва на техническа грешка по време на своите лабораторни изследвания.
  Ардешир Хасанпур имаше всички шансове да бъде “баща” на иранската атомна бомба. През 2003 година бе наречен “най-добрият военен учен на Ислямската република” и е удостоен с множество награди. През 2005-а той оглавява научно-изследователския център за изследване на електромагнитни технологии, свързани с ядреното производство Той е и един от основателите на атомния изследователски център в Исфахане. През 2006-а Хасанпур става носител на най-високата научна награда в Иран – Харазми.

  Внезапната му смърт може да се окаже и смърт на иранската ядрена програма.

  Израелският президент Моше Кацав поиска временно да напусне своя пост. На 23 януари израелският главен прокурор Менахем Мазуз съобщи, че президентът ще бъде изправен пред съда по обвинения за изнасилване, възпрепятстване на правосъдието и измама.

  Ден след като стана ясно, че срещу Кацав ще бъдат повдигнати обвинения за изнасилване и злоупотреба с власт, президента е изпратил писмо до Кнесета. В писмото си Кацав съобщава, че не може да изпълнява своите задължения и поради тази причина иска временно да се оттегли. Специална парламентарна комисия трябва да одобри неговото искане.
  61-годишният израелски политик отхвърли твърденията на прокуратурата и заяви, че иска да изчисти името си. Въпреки че Кацав все още не е обвинен официално, в момента се намира под нарастващ натиск от страна на министри и членове на парламента да се оттегли от поста.
  За 25 януари е насрочено заседание на парламентарната комисия, която да обсъди обръщението на президента, и да одобри или отхвърли молбата за временно прекратяване на президентските пълномощия. Комисията е съставена от 25 парламентаристи. Според израелската агенция Ynet само шест от тях са склонни да удовлетворят молбата. 12 депутати са твърдо решени да отхвърлят президентското обръщение и, напротив, да поискат от него да подаде оставка. Още 7 депутата засега не са решили, как ще гласуват. Председателят на комисията Рухама Авраам от партията “Кадима” обещава да проведе сериозно обсъждане, макар самата тя да счита, че Кацав е длъжен да подаде оставка.
  Ако наистина молбата на президента бъде отхвърлена, то най-вероятно, депутатите ще обявят начало на процедура за свалянето на президента. Към момента противниците на Кацав нямат необходимите им 90 гласа в Кнесета, за да прокарат своето решение. По данни на Ynet, от анкетираните 85 депутата, не повече от 35 са готови да гласуват за смяна на държавния глава. Трябва да се има предвид че това са данни преди да са се провели предварителните слушания в парламента.
  Затова не е изключено, ако в резултат на днешното заседание на комисията може да се стигне до патова ситуация. Възможно е депутатите да отхвърлят молбата на президента за временно неспособен да изпълнява своите задължения, но да не могат да го накарат да подаде оставка. Теоретично, президентът може сам да подаде оставка, под натиска на общественото мнение, но още вчера Моше Кацав нееднозначно заяви, че не желае да напуска преждевременно своя пост.
   В края на януари на свое заседание ще се събере и конституционната комисия на Кнесета начело с Менахем Бен-Сасон (”Кадима”). Цел на заседанието е да се обсъди поправка към Основния закон за президента, променящ сегашното положение, при което действащия държавен глава не може да бъде съден. Такава поправка е предложил депутатът Авшалом Вилан (МЕРЕЦ). 
  В случай на предварително прекратяване на президентските пълномощия, Кнесета трябва да проведе избор на нов държавен глава 45 дена след оставката на сегашния. За временно изпълняващ длъжността президент на държавата Израел ще бъде обявена сегашният председател на Кнесета Далия Ицик.
  Дори да не се стигне до предварително прекратяване на президентските пълномощия, мандатът на Моше Кацав изтича през юли 2007 г. Всички политически сили в страната се готвят за тази смяна на върха. Колкото и да е само представителна функцията на президента, тя е достатъчно емблематична и за всяка партия е въпрос на престиж да излъчи свой представител за поста. 
  В момента дебатите са насочени към начина на избор. Досегашните избори са били извършвани чрез тайно гласуване от Кнесета. Управляващата партия Кадима отстоява идеята за явно гласуване. Това е и мнението на повечето депутати в Кнесета. Една такава промяна би дала повече шансове на “патриарха” на израелската политика Шимон Перес. В момента вицепремиер, най-възрастният политик в страната е готов да се кандидатира, но само ако бъде избиран явно от депутатите. Както е известно, на последните президентски избори през 2000 г. при тайното гласуване Перес, тогава от “Авода”, загуби от Кацав, кандидат на “Ликуд”. Кандидатурата на Шимон Перес се подкрепя и от премиера Олмерт. В най-скоро време управляващата партия “Кадима” ще проведе свое заседание по официалното издигане на кандидатурата на Перес. Днес същото ще направи и коалиционния партньор “Авода”.
  Шимон Перес засега се въздържа от коментари. Оправданието му е заетостта му във връзка с неговата среща с Махмуд Абас на икономическия форум в Давос на 25 януари, и преговорите с краля на Йордания Абдула II, насрочени за 26 януари.
  Другият кандидат за нов президент на държавата Израел може да се окаже самата Далия Ицик. Една нейна кандидатура също би била подкрепена от “Кадима”. В случай на явен избор, тя ще се откаже в полза на Перес, а в случай на таен вот, обратно, той ще се откаже в нейна полза.

  На фона на сексуалните скандали, разтърсващи страната и довели до оставка на един министър и евентуално на президент, победа на жена на президентските избори в Израел изглежда доста вероятна, дори и логична.

   Вчерашният ден ни накара да се замислим дали не започва нова гражданска война в страната. Избухнаха масови безредици, запалени бяха коли, блокирани са пътища. Равносметката за деня е 3 убити и 133 ранени. Какво точно се случва там и защо?

  Само ден след края на религиозния празник “Ашура” шиитската партия Хизбула обяви началото на мащабни протестни действия в Ливан. Винаги по време на подобни религиозни чествания (”Ашура” е годишнината от смъртта на имам Хюсеин, внук на пророка Мохамед) има някакво изостряне на религиозното противопоставяне. Този път нещата не се ограничиха само с остри словесни нападки между представителите на различните религии. Опозицията обяви началото на обща стачка и призова своите привърженици към “гражданско неподчинение”. Целта на протестиращите шиити бе ясна - да свалят правителството на Фуад Синьора и да го заменят с друго, по-сговорчиво.

  Тези планове не са нещо ново. Практически цялата история на Ливан е съставена от опита на някое малцинство да надделе на другите две. Това води и до кървавата гражданска война през 1975-90 година. След нейния край ситуацията в Ливан се нормализира, тъй като никоя враждуваща страна не можеше да вземе превес. През лятото на 2006 г. крехкият баланс на силите бе нарушен. В следствие на войната с Израел и на невъзможността на израелската армия да се справи с шиитската съпротива, Хизбула се окичи с лаврите на победител.

  На крилете на своя военен успех “Партията на бога” реши че вече и е време да погледне по-нависоко и да заяви своите претенции към политическата власт в държавата. Обявявайки се за спасител и единствен защитник на Ливан от чужда агресия, шейх Хасан Насралла поиска да контролира правителството. Дори се заговори дали не се кандидатира за президент на Ливан, като единственият достоен за високия пост. Но тези приказки бяха веднага отхвърлени от самия шейх, ако не като неверни, то поне като не навременни.

  Шейх Насралла се изживява не толкова като политик, колкото като религиозен водач. Дори и да може, той не би искал да бъде държавен глава в една светска република. На него му се иска да е нещо като баща на нацията, безспорен авторитет в който всеки да се вслушва. Нещо подобно на аятоласите в Техеран - техният пример е заразителен. Само при подобно развитие на нещата шейхът може да прекрои цялата страна по свой вкус и желание, и да я превърне в една държава, изцяло подчинена на законите на шариата. За да постигнат своите стратегически цели – създаване на Ислямска република Ливан, шиитите се съюзиха с президента на страната Емил Лахуд - християнин с просирийски възгледи. Остава да се справят с мюсюлманите-сунити, чийто представител е сегашния премиер Фуад Синьора. Затова бе замислен и план за дестабилизация на страната и за сваляне на сегашното коалиционно правителство.

   Освен от порасналия си авторитет след войната, Хизбула имаше нужда и от малко време за да възстанови своите сили и ресурси. Известно е, че тази организация се състои от няколко обособени части, които се занимават с различни дейности. Освен политиката, техен приоритет са благотворителността, образованието в религиозни училища, благоустрояването в някои части на страната, населени с техни поддръжници, и финансови операции, предимно зад граница.

  Хизбула е една финансова империя, с почти неограничени възможности. Благодарение на многобройната ливанска диаспора в света, партията върти международна търговия с завиден размах. Основните й бази са в Южна Африка и Парагвай. Благодарение на различни операции - малко диаманти, малко оръжие, малко наркотици - шиитите са си осигурили един много приличен бюджет, позволяваща им да поддържат една боеспособна собствена милиция с най-модерно оръжие. Иначе официалните приходи са скромни - четири милиона долара годишна субсидия от държавата като на парламентарно представена политическа сила и още 100 милиона долара помощ от Иран по линията на ислямската солидарност.

  След като си пое дъх и възстанови своите структури, през есента на 2006 г. Хизбула приведе план си в действие. Нейните двама министри подадоха оставка, заедно с другите членове на кабинета, които бяха шиити – още трима. Последва ги и шести - независим християнин. В случай че има осем подадени министерски оставки, законът задължава министър-председателят да разпусне правителството и да се проведат нови парламентарни избори.

  Спазвайки буквата на закона Фуад Синьора не го направи - защото оставките са “само” шест, а не осем, но и не успя да назначи на тяхно място други министри - представители на шиитската общност. Възползвайки се от патовата ситуация, опозицията обвини правителството че се е продало на Запада, обяви го за нелегитимно и поиска неговата оставка, заедно с нови избори. Правителството на свой ред отговори с обвинения че опозицията се е продала на Сирия и Иран и заяви че няма да се подаде на никакъв натиск. Така се стигна и до събитията от 24 януари.

  Шейх Хасан Насралла се надяваше, че моментът е добре избран – САЩ са затънали в Ирак, Израел е разколебан, а Европа незаинтересована. В редовете на “сините каски” настанени в Ливан също има момент на безвластие - нов генерален секретар начело на ООН, досегашният главнокомандуващ на контингента генерал Ален Пелегрини е с изтекъл мандат. Новият командир - италианският генерал Клаудио Гарсиано - ще поеме поста едва през февруари.

  Така че момента е добре подбран. Шейх Насралла се надява, че ще са достатъчни няколкодневни улични действия на неговите поддръжници, за да се парализира страната, да се сплаши управлението и да се предизвика политическа криза. Изхода щеше да е нови парламентарни избори, които с помощта на Аллах и на Иран да бъдат спечелени от “здравите сили”.
  Оказа се, че не е точно така. Въпреки избухналите вълнения, правителството не се подаде на натиска и сякаш кризата се размина. Опозицията прекрати своите протести още на първия ден.

  Основните фактори за това се оказаха два.

  Първият е Европа. Начело на Стария континент не е вече неутрална Австрия или миролюбива Финландия. Движещата сила на EC e както винаги съюзът между Франция и Германия, а той е по-здрав от всякога. Новият германски канцлер Ангела Меркел е изпълнена с решимост да не допуска ново изостряне на обстановката в Близкия изток. За лош късмет на шиитите точно тя e начело на европейския концерт. Бързата и категорична позиция именно на европейските Велики Сили бе особено показателна за новата роля на Германия и на Европа, и за тяхното нежелание да се допуска каквато и да е промяна на положението в Ливан.

  Вторият фактор е Иран. Най-новата регионална свръхсила също е пред промяна. Очакваната безрезервна подкрепа за всяко действие на Хизбула на брега на Средиземно море този път не дойде. Причината е неочаквана. Отявления приятел и покровител на Хизбула - президента Ахмадинеджад - вече не е в силна позиция. Истинските господари на Иран, аятоласите, смятат, че той вече не е толкова полезен и неговите горещи речи започват да дават обратен ефект. Страната е изправена пред истинско противопоставяне с САЩ, пред международни санкции и пред вътрешна икономическа криза.

  На местните избори през декември привържениците на Ахмадинеджад загубиха своите позиции в местната власт. Това е показателно за настроението на хората. Те са недоволни от начина си на живот, искат от управлението на страната да се занимава малко повече с ежедневните проблеми, а после да мисли за собствена ядрена програма. Това доведе до изпадането в немилост на сегашния президент, и до критика към него дори от страна на консерваторите в ислямската република. Възможно е да се стигне и до коренна промяна на външнополитическия курс на страната.

  Висшите духовници изглежда приемат идеята, че с досегашното поведение вече не може да се спечели повече. Необходимо е вече да се започне диалог със Запада. И то не толкова с Америка, колкото с Европа, като гарант за сигурността и на Иран, и на нейната ядрена програма. Като добавим към това и приятелството на Иран с Китай и наличието на 1000 китайски войници в Ливан, става ясно защо аятоласите не са много въодушевени от поредната щуротия на шейх Хасан Насралла. В момента Ливан не е приоритет на режима в Техеран и те няма да подкрепят никакви действия на вироглавия шейх. Всякакви солови изпълнения като вчерашните не са желани от никого.

  Затова засега бурята в Бейрут отмина сравнително бързо. Не се знае докога.