DeLaRea.net – блог на Антони Де ла Реа – по света и у нас

Когато за пръв път през жаркия юли на 2003-та, почти случайно, преминах през ГКПП „Ерец“ и за пръв път се озовах в „сектор Аза“, първото ми впечатление бе, че съм попаднал в някаква гигантска „световна циганска махала“… За жалост, както и вие добре знаете, първото впечатление винаги остава най-трайно, а понякога и се оказва най-вярно.

От това горещо лято нещата в Газа се промениха много, но не и към по-добро. От както въоръжената ислямистка групировка „Хамас“ взе властта в Палестина (по демократичен път) и състави правителство на в автономните палестински територии, Западът обърна гръб на палестинците и реши да ги порицае за техният избор. Това доведе и до стълкновения между различните политически и военни формирования в Палестинската автономия.

Цялата моя статия , написано по повод на това, какво всъщност се случва в „ивицата Газа“, можете да прочетете в BPost.

Случаят с поведението на нашите войници в Ирак може да изглежда странен или дори скандален, но всъщност не е нито едното, нито другото. То е нещо повече – то показва какви сме си всъщност. Тъжната констатация е, че ние сме такива – народ от хора, за които да обидиш, нагрубиш или дори да напсуваш другия, не е нещо необичайно.

А пък ако тоя другия е някакъв „мангал“, който не ти разбира езика – още по-лесно. Какво ти пука? Даже си мисля, че този който е заснимал клипа и го е поставил в нета, не го е направил с цел да предизвика скандал, ами по-скоро обратното. Да се покаже, да се изфука, едва ли не. Вижте ни какви сме страшни, колко сме голяма работа, можем да си правим каквото искаме и няма кой да ни каже „копче“, никой не може да ни направи нищо. Защото ние сме си „таковали майката“, не ни пука от нищо и ако някой ни се изрепчи, ще му „таковаме“ и неговата.

Тези войници – българските войници, които са в Близкия Изток, не са по-различни от всички нас в България. Те са същите като нас. Те са и същите които ходят на стадиона да гледат футболни мачове, които шофират без да си слагат предпазните колани, които възпитават децата си, така както умеят.

Че ще имаме проблеми с войсковите контингенти, които изпращаме зад граница, си пролича още с първата мисия. Тогава в Камбоджа, повечето наши жертви бяха дадени от злополуки или от слаба дисциплина, а не от сражения с неприятелят. От тогава положението доста се промени, но едно остана неизменно – манталитетът ни. Той не се променя с влизането ни в НАТО, с влизането ни в Европа, . Той може да се промени само с много усилия, с много възпитание, с много личен пример. Но къде са тези, които да го дадат този личен пример, къде са нашите духовни водачи? Начело на държавата ни ли, начело на църквата ни ли, начело на армията ни ли?

На никое от тези места.

 Тия дни в либюмият ми Близък изток пак стана интересно. То кога ли е не е било.

Този път събитията са пряко свързани със свещените за всички мюсюлмани градове – Мека и Йерусалом.

  В първия град Мека се проведе палестинската среща на върха. Там бяха „тримата големи“ – президента Махмуд Абас, премиера Исмаил Хания и лидера на Хамас Халед Мешаал. Под настойчивия поглед на любезния домакин – саудитския крал – и под натиска на обещаните от него един милиард долара помощ за автономията, бързо се разбраха, някак си. Най-после ще има едно ново палестинско правителство на националното единство. Да видим.

  Ако това се случи, може да има и малко по-страничен ефект. Саудитска Арабия може да се утвърди като „сунитската регионална сила“, в противовес на „шиитската“ – Иран. За да пресечи и намесата на иранския съюзник Сирия в палестинскте и ливанските дела, бе направена и една друга крачка. Лидера на ислямисткото движение Хамас живее постоянно в изгнание в сирийската столица Дамас. Сега обаче той бе поканен да се премести в някое от проспериращите емирати в Залива. Вероятно ще приеме и ще излезе от сирийската орбита. За да влезе в саудитската, но така е който плаща, той диктува условията.

Междувременно се вдигна шум и в другия свещен за исляма град – Йерусалим. Там израелците започнаха по никое време едни строителни ремонти в стария град. Поправката на разрушения мост може да постигне обратен ефект и да разруши всички мостове за разбирателство между иудеи и мюсюлмани в Палестина.

Вижте тук по-подробно: „Разрушеният мост“,   „Мека 2007″  и „Шпионски игри“.