DeLaRea.net – блог на Антони Де ла Реа – по света и у нас

Тези дни прочетох една интересна история, разказана от Тим Джуда от BBC относно „шестзвездно Косово“. Става дума за знамето на новата държава и за това какво означават шестте звезди на синият фон*.

Има и материал на BPost, посветен на темата.

Но според мен това са пълни глупости и такива статии говорят само за това до колко европейците или не разбират за какво става дума, или се правят на луди. Повечето издания пишат как независимо Косово едва ли не поставя началото на идеята за Велика Албания, и плашат с „домино ефекта„.

Всъщност според мен истината е точно обратната – няма да има никакъв „домино ефект“, а независимо

Косово е краят на идеята за Велика Албания.

Косово и Албания никога няма да станат една държава – те самите не го и искат. И затова всякакви приказки за създаването на Велика Албания, в която да живеят под един флаг всички албанци на Балканите са измислица. Това са шаблони от преди век, които са неприложими сега. Различните вестници ги пишат, колкото да кажат нещо и да държат читателите си нащрек (лошите новини се продават по-лесно)
Няма да има Съединение между Косово и Албания (като това между България и Румелия). То не е изгодно на никого. Дори да приемем, че това се говори между хората в Прищина, това не е официалната политика на Косово, нито дори неофициалната. Управниците в новата държава може и да подклаждат негласно подобни настроения, колкото да използват от популизма и да се харесат на масите, но целта им е съвсем друга.

Вярно е, че хората, които създадоха независимо Косово са все личности със съмнителна репутация. Говори се за мафия и кланове, за престъпност, наркотрафик, крадени автомобили, бели робини и т.н. Може и да е така, наистина. Между другото така се говореше и за Черна Гора преди да се откъсне от Сърбия.

Дори да е така, за местните богати хора в Косово е нужно да имат своя собствена държава. Истината е, че няма по-голяма далавера, по-добър бизнес от това да си имаш своя държава. Няма друга такава корпорация, която да не може да фалира и да генерира винаги печалба – само една държава го може това.

Така че, след като са пипнали далаверата и са направили ударът на своя живот за Хашим Тачи и компания е най-добре да си имат своя държава, а не да се съединяват с „родината“ са – Албания.

Ако обаче Косово е едно мафиотско образование, една пералня за пари, тогава защо ние да го подкрепяме, не е ли това опасно за всички, няма ли това да доведе до засилена „трансгранична престъпност“?

Не, не е опасно за всички, няма да има „износ на престъпност“ от Косово.
Напротив, тази прословута престъпност може само да намалее по този начин – досегашните негласни зависимости в косовската общност стават официални, подмолната власт на едни хора вече е официализирана и вкарана в някакви нормални, междудържавни рамки. Дори сегашните управляващи в Прищина да са бивши престъпници, то те вече искат да престанат с това защото не им е изгодно. Те искат да се гледа на тях като на хора с легален бизнес. И много бързо ще станат част от европейската бизнес среда.
Но за да успеят на тях им е нужно сега да спрат да се занимават с политика (война и революция), а да се концентрират върху икономическите проблеми на новата държава. Трябва най-напред да решат проблема с безработицата и бедноста. Защото бедните безработни няма как да плащат данъци, нали?

Поради тази същата причина и смятам че, няма да има „ефекта на доминото“ – албанците в Македония няма да искат да се отделят в своя собствена държава. Поне не сега, въпреки случилото се в Косово.

Етническите албанци в Македония не искат половин Македония, те я искат цялата. При сегашният демографски ръст на едната и другата общност, въпрос на време е това да се случи.

А междувременно албанците край Вардар са много добре интегрирани във власта, имат свои представители на всички нива. Многото им гласоподаватели гарантират присъствието им във властта за много време напред. Т.е. те вече си имат своя държава, в която така или иначе правят почти всичко, което си поискат. И докато е така, те нямат нужда да се сменят системата, да отцепват своята част поради етнически причини.

Те в никакъв случай не са и потиснати от централната власт в Скопие. По-скоро след години, може да се стигне до там, едно албанско мнозинство да започне потиска останалото, не албанско малцинство. 

——–

* Между другото, флага на Косово според мен е пълен кич, говори за всякаква липса на идеи и изобщо не ми харесва. Но това е дуга тема – ако аз си имам своя държава, флагът и би бил много по-стилен.

Косово вече е независимо. Бившата размирна сръбска провинция вече е отделна държава. Дали ще бъде призната, от кого „да“ и от кого – „не“, кога и защо, тепърва ни предстои да разберем.

Дали ще има „ефектът на доминото“ в бурето с барут, наречено Балкани и дали Хашим Тачи не отвори „кутията на Пандора“ все още не е ясно.

Какво ще е бъдещото независимо Косово – една мафиотска държава, пощенска кутия за препиране на наркокапитали или една нормална, макар и бедна, страна, кандидат за ЕС? Вероятно по малко и от двете, поне в началото. После сигурно всичко ще си дойде на мястото.

При всяко положение аз съм по-скоро оптимист.

Ако не за друго, то поне за това че на този етнически и религиозен конфликт между сърби и албанци се слага някакъв край, хубав или лош. А по-добре ужасен край, отколкото ужас без край. И както са казали древните мъдреци: „И най-лошият мир е по-добър от най-успешната война“.

А дали това е добре или зле за нас, като българи, и дали ние трябва да признаем легитимността на новата държава -  можете да видите в тази статия:

„Независимо Косово – Добро или зло за България“

С оглед на факта, че Денят на независимостта на Косово наближава, мисля, че сега е моментът, в който България трябва да защити своите национални интереси в тази бивша сръбска провинция.

Повод за този ми постинг е случаят с Гораните.

Случай, почти неизвестен за широката публика и останал някак встрани от нашето внимание. Става дума за една част от българският народ, която от векове – да кажем 10-11 века – живее по тези земи. Поради една или друга причина, доскоро ние не знаехме за тяхното съществувание, тях ги нямаше дори и в учебниците ни по история, камо ли в новините по телевизията.

С две думи, ето какви са фактите. В южният край на Косово – в онзи клин между Албания и Македония, има една територия, наречена Гора и населявана от българи-мохамедани. Това са имено гораните. Тези хора изповядват мюсюламнска религия и имат българско национално самосъзнание. Това са българи, които си живеят там още от времето на княз Борис I Покръстител. Като исторически паралел мога само да добавя факта, че Косово за пръв път става сръбска територия през 1216 г. т.е. около 350 години по-късно. Което не означава, че България трябва да има териториални претенции към областта.

Не разбира се, но българската държава трябва да защити по някакъв начин българите там. Нещо повече – българите в Косово вече са се организирали и сами молят за помощ нашата държава. Дори има и подписка в Inet по този повод. Можете да я видите и ако желаете да я подкрите и вие с гласа си.

Какво може и трябва да се направи в случаят?

Много просто – когато България признае съществуването на независима държава в Косово, тя трябва да изиска от новото държавно формирование да признае съществуването на българско национално малцинство в Гора. България трябва да взема под крилото си гораните, да ги защитава от претопяване, да се грижи за подържане на тяхното етническо самосъзнание, като подпомага кутурно-просветна дейност там – читалища, библиотеки, а защо не и училища, като издава на тези наши сънародници български лични карти и международни паспорти. Изобщо да се грижа за тях, както всяка бяла държава се грижи за своята диаспора.

Защото България наистина е там, където има и един българин.

Ето още нещо за Гораните:

Горани — Уикипедия

Българите в Косово

Видео

Петиция