Добра дума за Димо Гяуров
Дали заради засиленото медийно присъствие на сегашният столичен кмет или заради нещо друго, но всички ние сме се вторачили единствено в резултатите от местните избори в София. Разбира се че е много интересно, а и важно, кой ще стане столичен кмет, ясно че това е най-големият град, но не е единствен в страната. Както се казваше едно време: „София не е България“. Затова и искам да обърна внимание на местните избори в другите български градове.
На мен лично ми е най-интересно какво ще се случи във Варна. Първо, защото това май е вече вторият по големина град. Второ, поради отдалечеността си от столицата, процесите там са малко по-различни, по-автономни, да го наречем. Третото е заради Димо Гяуров.
Може и да бъркам, но освен в София, май само във Варна се стигна до единна кандидатура на СДС и ДСБ. Даже, със сигурност това бе първата подобна случка. А още по-любопитното е че освен тях, кандидатурата на Гяуров е подкрепена и от другите десни партии – мисля общо шест на брой десни формации.
За какво става дума в този случай? Няма достатъчно достойни кандидати за градоначалник в морската ни столица? Или Гяуров е наистина най-подходящият? Може ли да се окаже, че това е „печелвившата формула“ за прословутото „обединение на десницата“? Намерете един свестен човек и хората сами ще се обединят, без да се притесняват от партийните си различия.
Не знам дали помните как започна всичко. Пак от София, разбира се. СДС беше на път да подрепи Бойко Борисов за втори мандат, но под натиска на местните структури председателят на партията Пламен Юруков оттегли подкрепата на сините за столичния кмет. Основна причина бе, че партия ГЕРБ не подкрепи нито един от т. нар. „успешни сини кметове“, а изправи срещу тях собствени кандидатури. Решаващо за оттегляне на подкрепата на СДС за Борисов бе, че ГЕРБ не подкрепи десния кандидат за кмет на Варна Димо Гяуров, а издигна свой кандидатура за кмет на града.
Някой наблюдатели, по-запознати от мен, наричат кандидатът на ГЕРБ за варненски кмет Свилен Крайчев – класически случай на „фалшива патица“. В смисъл че целта му не е да спечели, ами само да отвлече вниманието и някой и друг глас. С което да подпомогне негласно друг кандидат за мястото. Например настоящият кмет Кирил Йорданов.
Според социологическите агенции, до колкото може да им се вярва изобщо, Йорданов е сигурен фаворит и едва ли не ще спечели от раз поредният си мандат. Втори е Гяуров. Той и сега е разпознаван като втори по рейтинг кандидат за кмет на Варна, но според социолозите е твърде назад от Йорданов.
Интересно, че същите агенции показват, че при избор на общински съветници, положението е обратното – „дясната листа“ е по-харесвана от тази на другите. Всичко това ми говори, че във Варна явно са възможни изненади.
И ако се стигне до балотаж – във Варна, а защо не и в София – то никак не е невъзможно и двата града да има сходни ситуации. На втори тур да се окажат сегашните кметове срещу представители на една „обединена десница“.
Мартин Заимов влезе с летящ старт в местните избори и прави според мен поне, една различна, интересна и, дано да се окаже, печеливша кампания. Дано така и да финишира – летящо. Защото знаем, че изборите се печелят от този, който завършва кампанията си с възход, летящо.
Та, да се върна на Варна, все пак. Една добра кампания на десницата там, без някои от грешките които десните вече допускат в София, означава че Димо Гяуров има добри шансове да отиде на балотаж. Ако това стане, очакванията за промяна на политическото статукво ще бъдат вече налице. Сега в София и Варна, скоро и в други градове.
