Libertarium
До преди няколко дена едва ли мнозина подозираха за същестуването на „Клуба на либертарианците“ в България . Сега с изненада срещам разни статии по вестниците, посветени на него.
Повод за този неочакван интерес от страна на така наречените наши медии е една среща. Понеже присъствах на нея ( за разлика на Валерия Велева, например ) нека ви кажа как стоят нещата в действителност, а не да ги научавате от „казал – рекал“.
Та значи, в понеделник имаше едно събиране в зала МАТИ на НДК, един разговор на тема: „На къде върви Европа?“. Идеята бе да се види каква е тази Европа в която сме вече. Дали тя ни харесва или не и дали можем да я направим по-добра (за себе си).
Домакин на дискусията бе именно този „Клуб на либертарианците“ в България. Какви са тези хора, какъв е този клуб? Това са най-различни хора, които приемат за своя основна ценност свободата на личността, правото на самоопределение в най-общ смисъл и са против всяко посегателство на личността. В чисто икономически или политически план такива хора са „десни“. И като такива те искаха да се срещнат с една традиционно дясна партия ( каквато е СДС ), да се обменят мисли в тази насока и всеки да си каже мнението.
А защо синята партия е съгласна на една такава среща? Защото в СДС осъзнават че да правиш политика, това не е да представляваш просто група хора от обществото. Да си партия не означава вече да си „част“ от нещо, а означава да защитаваш общите национални интереси по специфичен начин.
И поради тези причини, според мен е много хубаво една партия, която иска да прави политика. без да е дискусионен клуб, да се среща от време на време с един дискусионен клуб, кой не иска да е партия. Защото така политиците разбират какво искат гражданите от партиите, политиците и от властта.
А гражданите, както обикновено, искат свобода и ниски данъци.
