Топло
Случаят със задържането на бившият шеф на „Топлофикация“ Валентин Димитров започва да става емблематичен. Той дава ясна представа за състоянието и на съдебната ни система и за широка рекламираната борба с корупцията или с организираната престъпност в България. Не съм сигурен дали има такава. Сигурен съм само, че и това дело ще измине по добре познатато ни русло на досегашните дела. Някой се арестува шумно, полицията отчита колко добре си е свършила работата, после прокуратурата започва да повдига обвинения, постепенно делото вместо да се води в съдебната зала се прехвърля по страниците на медиите. Доказателствата и пледоариите са изместени от интервюта и изказвания под светлината на прожекторите, медийните изяви изместват съдебното производство. Накрая се оказва че няма доказателства за вина, обвиняемият е освободен, оправдан и невинен. И така до следващото „Дело N:…“
Защо така става винаги? Защо няма осъдени за корупция или за пране на пари в България? Толкова ли е безсилна системата за справяне с подобни дела? Или адвокатите са по-умни от прокурорите?
Има и нещо друго, което си мисля специално по повод на Валентин Димитров. Защо именно той бе арестуван? Защото управляваното от него дружество от една страна се оказа пред фалит, от друга страна бе атакувано за неправомерно високи такси, събирани от клиентите си. И от трета страна се оказа че има една сума пари, голяма за нашите стандарти, която се съхранява в чужда банка, на сметка на управителя на дружеството или на свързани с него лица. И всеки разумен човек започва да си прави сам връзката между тези факти – злоупотребата с високите цени на парното, липсата на едни пари в дружеството и появата на други пари (или същите) в личните задгранични сметки. Само че това не е достатъчно за едно дело.