Евровизия
Каква е нашата евровизия? Имаме ли такава?
Не става дума за едноименният песенен конкурс. Там работата е ясна - нашите са най-добри и като нищо ще спечелят наградата. Нека, дано, пожелавам им го. Но не говоря за това.
Говоря за нещо друго - за представа за нашето евробъдеще. Имаме ли такава, каква е тя точно, добра ли е или не тя за нас и за мен? Има ли някой в страната, която да знае какво правим от тук нататък. Защото досега беше ясно и може би лесно - влизаме в Европа и това е. Като влезем там, ще се оправим, няма начин. Е, влязохме в Европа. И какво сега? Да, страната се развива, нещата постепенно се променят към по-добро, има едно европеизиране. Но всичко става много бавно, много мъчително, а за някои неща даже и по-зле.
Затова и ми беше интересно дали ще видя един или няколко политици, които да кажат: “Ето, направихме всичко възможно и постигнахме своята цел. Вече сме в НАТО и ЕС. Сега вече правим това и това …”
Днес мисля че открих нещо, което да ми даде отговор на моето търсене.
Бях на едно събиране в гранд-хотел “София”. Там СДС представяше своята програма за бъдещото развитие на страната ни в Европа. Разбира се, всичко това в контекста на предстоящите избори за евродепутати. Бихме могли да кажем че това е просто една предизборна кампания, един PR за привличане на общественият интерес. Но не е само това - синята партия не започва да прави кампания, тя започва да прави политика. И това засега разликата между тази и другите партии. Тази политическа формация - СДС - като че ли първа успява да изгради своя евроизия, своя ясна представа какво трябва да правим сега в Европа, за какво се борим след януари тази година. Лично на мен целите които се представиха - като цели на партията и страната в Европа - ми харесаха. Хареса ми, че за първи път се намери някой който да изрече думата “свобода”. Крайно време беше, май.