Кебапчийските котараци
Днес май се роди една нова крилата фраза в българската политика. Тази за „кебапчийските котараци“. Каза я Петър Стоянов по повод на тези, които напускат своята политическа формация за да се присъединят към друга, по-апетитна.
Сигурно този „изпуснат“ израз ще се превърне в един от запомнящите се в иначе засега скучноватата предизборна кампания. Ама то май, винаги така става, когато някоя истина се произнесе на висок глас.
Има ли политически котараци (или мацки) на нашата сцена? Има, с лопата да ги ринеш. Именно от такива се и формират всички нови политически субекти, гръмко назовали се партии. Всяка поява на нещо ново е вълнуваща, загадъчна и разбира се, многообещаваща. За първите в пирамидата. Как да не се присъедини човек към нещо такова? Ами ако там му е късмета?
Е, после се оказва че не е точно така, че и този път няма нещо ново под слънцето. И същите тези хора, след някой и друг сезон сменят трупата. Шоуто трябва да продължи все пак.
Преди точно една година в Израел имаше нещо подобно. Парламентарни избори през март 2006-та, тогавашният премиер Ариел Шарон в навечерието им сформира една нова политическа партия – „Кадима“ (Напред), от свои приятели и съмишленици. Благодарение на личната си харизма генерала събра около себе си много хора – политици и симпатизанти. Изборният му успех бе в кърпа вързан. Въпроса бе не „Дали“ а „С колко“. А после – един здравословен проблем на лидера и всичко се промени. „Кадима“ спечели една пирова победа, Израел загуби една война, избирателите се чудят това ли бе промяната която искаха, а политиците се оглеждат за някоя нова политическа звезда.
Така че, „политическите котараци“ съвсем не са наш български патент. Това поне ни успокоява.
