Казусът „Георги Константинов“
Случаят с този човек наистина почва да става емблематичен.
Признавам си, че отначало не му обърнах голямо внимание. Темите „антимунизъм“, „досиета“, „ченгета“ вече ми бяха толкова омръзнали, че не исках и да чувам за тях. Обаче случаят се раздуха, стана прекалено голяма тема, за да не му обърна внимание, прелиствайки вестниците (доколкото има такива).
Попрочетох тук-таме, кой, къде, какво е написал и казал, съставих си собствена представа за нещата. И тя е ясна и толкова проста.
Бившите ченгета от ДС искат да се сформира една комисия за разкриване на досиетата, която да е „безопасна игла“. Когато се появи един човек – хубав или лош, анархист, комунист или анархо-комунист, няма значение, се оказва че той „не може да има достъп до класифицирана информация“. Последният израз го слагам в кавички, защото е толкова измислен, че няма как да го обясня, ако не го отделя от целият текст. Израза „класифицирана информация“ не е български, това е езика на който говорехме преди време, а и сега пак. Означава, нещо като „тайни познания“, ако можем така да го преведем на нашият език буквално. Няма сега да си говорим за езиците и кое какво означава. Искам само да кажа, че когато на един човек му се отказва „информация“ (познание) по една тема, това означава само едно – на него не му дават да знае нещо. Защо – ами така, има си причини. Защото той е еди-какъв си (в смисъл – нещо лошо).
Честно казано, това ме ужасява, кара ме да се чувствам неразбиращ и объркан. Объркан съм и не разбирам кой има право да знае нещо и кой няма? И кой има право да определя едните и другите (знаещите и незнаещите). Цялата история се разминава с моето определение за свобода и право на достъп до познание (информация).
Всичко би било абсурдно, ако бе в една нормална страна. Е, когато това е в една абсурдна страна – то тогава всичко е нормално, всичко си е на мястото.
