Eкolux
Ако не знаете – има една такава фирма в Казанлък. Преди да замина за Израел даже бях нейн търговски директор. Тя се занимава с почистване и да ви призная, опита от там, много ми помогна да направя своята „Cleanika“ в Тел Авив.
Темата на този постинг обаче е съвсем друга – не става дума за почистване, а за екологията като един лукс, който не винаги можем да си позволим.
Вчера един приятел ми показа един филм. Документален. Гледах го в арена – не киното. Казва се „Mine your own business“. Стори ми се интересно и даже го догледах до края.
Там ставаше дума за един английски журналист (кореспондент на известен британски финансов вестник), който се разравя в историята на една златна мина в Карпатите. В някакво забравено от бога село са се сблъскали интересите на една компания за добив на ценни метали и на една, да я наречем, еко-организация.
Разбира се, у нас, като кажем ЕКО – това звучи гордо. Природата ни (където я има)винаги е била наша гордост (поради липса на нещо стойностно, направено от нас самите). И затова, когато тук говорим за опазване на околната среда, казваме или добро или нищо. Аз самият съм бил много голям фен на еко-движенията още от 80-те – „Грийнпийс“, германската Зелена партия, нашата такава – аз и бях член в началото и даже си спомням как Мони Паси се появи на конференцията с един домашно плетен пуловер. А, помня даже и Амадеус Кръстев – ако знаете само колко беше слаб тогава! Но стига спомени, да ви кажа за филма.
Та, този англичанин (ирландец, всъщност) се заинатява и иска да види кой наистина е прав – гадните капиталисти, дошли да ограбят златото и труда на бедните туземци или достойните екоактивисти (филантропи – швейцарка и белгийка, живеещи в Букурещ). Увлечен от проблема, журналиста се озовава със своята камера първо в Мадагаскар, после в путинята Атакама, Чили. Навсякъде едно и също. Беднотия до шия, някакви хора там се чудят как да свържат двата края, оказва се че има някакво находище на нещо, идва един чужд инвеститор да го разработва и след него – идва едно НПО, което започва да протестира срещу разрушаването на „традиционното земеделие“, например. Ясно е че за традиционно земеделие в Атакама или в Карпатите може да се говори в много условно наклонение. Докато за глада по тия места – няма нужда да се дават примери, те са ясни.
И се чудя, аз като зрител, къде е истината. Разбира се, всеки от вас може да каже: „Стига и ти, гледал си един филм, „поръчан“ от минната компания, какво се палиш чак толкова“?
Паля се защото ако е така, то това е много плоско, много едностранно. Мразя едната гледна точка, искам повече, нека аз да си реша коя е точно моята.
Че планетата е мръсна – мръсна е.
Че третият свят е беден – ами беден е, какво да направим? Ми. трябва да стане богат, трябва да се развива, трябва да се работи. А как да стане това без индустрия?
Добре, кой е виновен за бедноста и мръсотията? Индустрията ли? Ами, без нея сме за никъде. Тогава? Сигурно трябва тази индустрия да биде по някакъв начин обуздана, да бъде екологизирана – хем да дава поминък на хората, хем да не разрушава околната среда. ОК, речено сторено – закони, правителствени споразумения, протоколи от Киото и т.н. Проблема обаче остава. Където се появи един голям инвеститор – дори и у нас – след него се появяват еко-защитници с транспаранти.
Ако не сте чували за такива ще ви дам жив пример – в Северозападна България има множество нови НПО-та , които протестират срещу (внимание) монтажа на вятърните електроцентрали! Е, това ако не е парадокс!
Не знам за вас, ама аз започвам да си мисля че има някаква организирана престъпност срещу бизнеса. И еко терора на всякакви пишман-антиглобалисти има идея не толкова да опази планетата Земя, колкото да шантажира предприемачите, докато им дадат няколко милиона. В залено, за да са еко. След това тези пари се влагат в някоя нова акция, пак протести, пак обезщетения и така нататък…
А ония хорица – индианците от Атакама, малгашите от Мадагаскар, или нашего брата – румънците от Трансилвания ще има да си чаааакат. И докато чакат да стане чудото, ще бачкат пак, разбира се, къде ще идат. За местния богаташ, много ясно. Той пък е много доволен – няма друг работодател освен него, колкото и малко да плаща, няма значение.
И така се получава един омагьосан кръг. Бедният, не стига че няма какво да работи за да забогатее, ами и живее и в мръсотия. А богатите, не само че живеят на чисто, ами са си измислили тарикатски начин за правене на още пари – регистрират си еко организации и живеят от рекет, както други от рента. Ето ви далавера, какво чакате?
Administrator said,
март 5, 2007 @ 4:35 pm
Браво, Антони Де Ла Реа!
За постинга ECOLUX във Вашия Блог-Браво!
На колко ли години сте, за да сте толкова разсъдлив, умен и сладкодумен!
Мисля си, че това е най-стойностното разсъждение на тема Човекът и Природата! Все пак и човекът е част и фактор в Екологичната среда! Бизнесмените смятат, че човекът, с неговите нужди и свръхочаквания е по-важната част от тази среда! Докато „Еколозите“ (слагам го в кавички, защото прекалените еколози са също бизнесмени) , пречат на човека-фактор да се развива и дори да живее по нормален начин! Но това е казано във вашия материал твърде добре, за да пиша по-елементарно аз.
Човекът, може да живее по човешки в околната си среда, ако се отнася към нея с любов и като към родителите си и като към децата си- да взема възможното и да се поучава от нея като от родител и да се грижи, както се грижи за децата си! Но затова е нужно особено „домашно възпитание“ !
Лидия Петрова