Изборите не са това, което са
Говоря за нашите предстоящи, първи евроизбори. Закона за провеждането им вече е приет. Хубав-лош, приет е вече, няма какво да го обсъждам. Както казват римляните: „По-добре лош закон, но закон.“
Принципа за уседналостта се хареса на 2/3 от българите. Е, щом наистина е така, явно няма какво да се направи. Ще трябва да се съобразим с реалностите, такава е общата политическа култура на повечето. Както и да е.
Има и нещо хубаво в закона за Евроизборите. Нещо, което също го различава доста от предишните правила за избори. Това е мажоритарният елемент в пропорционалността. Нещо съвсем ново, което май Надежда Михайлова първа предложи. А сега СДС успя да го вкара в закона.
Каква е идеята?
Имаме една партийна, пропорционална листа, в която кандидатите са подредени по някакъв начин, по ред на номерата – така, както е решила партията. Но всеки един избирател може да промени реда им. Избира си един от кандидатите, който му е по-симпатичен и го отбелязва с кръстче. И накрая се броят кръстчетата на всеки в листата – който има най-много, отива най-напред. Ако на бюлетината не е отбелязано нито едно име, реда не се променя – все едно че е посочено името на първият в листата.
И затова си мисля че тези избори може да се окажат доста различни и дори изненадващи. Като нищо някой „Любимец 13″, поставен на едно, уж безнадеждно място, може да изненада фаворитите. Ако си направи една „своя“, частна кампания, отделно от партийната, която да е толкова успешна, че да му донесе достатъчно „кръстчета“ от вън. Така че, нищо не се знае. Мястото е гарантирано само на този, който си свърши работата, на другите – не е. И може отсега да наречем изборният ден „Кръстовден“.
Отделно от това, изборите ще бъдат не толкова за това, кой точно човек ще отиде в Брюксел. Аз лично ги възприемам като един показател за настроението на хората. Дали искат промяна, дали им харесва как живеят, дали са готови за нещо ново или пък им е все едно? защото е ясно, че едно са социологическите проучвания, а друго е истинската подкрепа на избори. Ще видим.
geg said,
март 4, 2007 @ 9:56 pm
Само за прецизността:
Къде и кога „май Надежда Михайлова първа “ го е предложила?
Римската максима “По-добре лош закон, но закон” не означава ли лош в смисъл на строг, а не с ниско качество, закон?
С абзаца „както и да е“ не съм съгласен (подозирам, че и автора) Диктатурата на мнозинството си е диктатура, защото е безпринципна – днес уседналостта, утре смърното наказание, после какво – вечерен час, жителство или…
Иначе се надявам да доживеем избирателен механизъм, който да допусне избирателя да пренарежда листата (а не само един кандидат) и дори от предложенията в различни листи да си съставя собствена листа (т. нар. панашаж)
Administrator said,
март 5, 2007 @ 1:12 am
Аз поне го чух от нея на една дискусия в парламента през януари. Може ида е по-стара идеята, не бях тук доста време и не знам точно от кога е. Затова и казвам „май“.
За римския закон – аз го приемам буквално. По-добре да имаме един дори и лош, слаб закон, който може да се поправи, отколкото да няма никакъв.
Както и да е – да, не съм хич съгласен, но не мога да направя много ( за сега). Времето е наше, макар и да не ни остана много
Идеята ти да може избирателят да прави микс от различни листи е най-добрият вариант (за представителната демокрация). Мисля че, може и да успеем да го обясним на хората. Това е, което трябва да направим и сигурно ще успеем. Защо да не стане още за следващите парламентарни избори?