Иде православен фундаментализъм
Без малко да пропусна да отбележа за поколенията този знаменателен факт - “повишаването” на отец Николай в митрополит на (както казват запознати - най-богатата) Пловдивска епархия. Злите езици наричат 38 годишния владика “Юпито на църквата”:-). Е, по-добре, отколкото да му викат, както на папата - ”Ротвайлера на Господ”. Макар че, отец Николай май се изживява точно като куче-пазач.
Той е идеалният за целта - безукорен във всяко едно отношение, безкомпромисен, неподкупен, принципен, дисциплиниран. Това му носи много врагове, но и много почитатели. И почитателки сигурно, бленуващи за сините му очи, но той е над тези неща. Както и да е, да не се отклоняваме.
Идеята ми е че бързия възход на доскорошния викарии, говори за няколко неща едновременно. Ясно е че и в Българската Православна Църква има една неизбежна смяна на лицата. Има и въпиюща нужда от нещо истинско, искрено, ново и силно. Както всъщност във всяка една област - политика, икономика, религия - в нашата страна. И тук, както и в другите области, се наблюдава принципа на махалото, преминаването от едната крайност в другата. И в това отношение отец Николай идва като вестител на новото, на непознатото лице на православието. Силно, нахално и младо, абсолютно убедено в познанието на “божествената промисъл”. Не знам дали сме подготвени за такова нещо - един религиозен синоним на “Атака”.
Във всеки случай, това че, отец Николай бе противник на посещението на папа Йоан Павел II, историята с предназначените за Светия отец дарове, заключени в един килер на храма “Св. Александър Невски”, или другата със скриването на стола на тогавашният папски нунций Антонио Менини, когато едва не се стигна до дипломатически скандал, са само началото. Тепърва ще стане интересно и ни предстои да гледаме филма “Отец Николай - суперстар”.
Всички хора в България копнеят да видят един истински духовен водач. Това междувпрочем си личи и от класацията “Великите българи”. Ненапразно след безспорният Левски, на второ място се класира учителят Петър Дънов. Ние имаме огромна нужда от светли люде, духовни пастири, който да водят миряните.
Дали Николай Севастиянов е такъв? Не знам, може би да, може би не.
Опасенията ми са че ще се стигне до един религиозен фанатизъм, който не сме наблюдавали от години. Говоря за православен фундаментализъм, като този от времето на цар Борил. През 2011 се навършат точно 800 години от последния църковен събор срещу богомилите в България. Юбилеят е чудесен повод да се направи нещо подобно и сега.