Бумерангът на амнистията
Прибързаното и недобмислено решение на управляващите за евро-амнистия им се върна като бумеранг. Хората зад решетките изведнъж предвкусиха свободата. На всеки му се прииска да излезе навън, кой у тях, кой направо зад граница. И се започнаха едни протести, едни гладни стачки, едно катерене по покривите.
Един отказал да яде - не му била вкусна храната. Друг не искал да работи - ами ако ще. Трети заплаши да си зашие устата - това не го разбирам. По-добре да иде на зъболекар, ще го боли по-малко. А най не ми е ясно, как става това катерене по покривите на затворите. Имам чувството, че в затвора няма нищо по-лесно от това да се качиш на покрива с плакат: “Това не е бунт, а протест”. или “Искаме медиите”. Тия хора в затвор ли са или на строителен обект? Някой охранява ли ги наистина ? Всички протестират, всички искат медиите. И всички искат на свобода. Защото, както знаем, в затвора всеки е невинен, попаднал е там случайно.
- Ами, вкараха ме за два метра въже.
- Че кой влиза в затвора за два метра въже?
- На другия край на въжето имало вързан един кон…
И затова, когато правителството започне да се прави на добро, трябва да внимава на кого, какво обещава. И дали изобщо има смисъл от подобни “показни акции”. Само за да се направим на добри пред хората. И да се издигнем в очите на слепите.