Техническата система може да гарантира тайната на гласуването единствено за преноса му: от момента в който актът е консумиран до момента в който той е регистриран в системата, защото информацията ще минава по шифрован канал.

Уви, електронен вариант на тъмната стаичка, която гарантира свободното волеизявление не съществува и скоро няма да бъде измислен. Ако липсва тъмната стаичка където избирателят влиза и прави избора си в уединение, НАСАМЕ, то не може да се гарантира стопроцентно, че изборът не е повлиян или извършен под принуда. Дали ще се гласува на компютър или през телефон, или по пощата, актът на гласуване няма да бъде защитен надлежно от чуждия поглед, от настойчивия съвет или от прилагането на физическа сила.

Признавам, че тази пречка силно ме смущава и притеснява, тъй като съм горещ привърженик на електронния обмен като по-практичен, по-евтин и по-екологичен начин за гражданите да общуват с институциите, отколкото да им ходят на крака. Но не мога да отрека очевидното. Електронното и по-общо, дистанционното гласуване подразбира, че избирателите трябва сами да си подсигурят уединението и дискретността на вота.

Тук естествено могат да се изтъкнат аргументите, че гражданите избрали този вид гласуване са малобройни, високо образовани, достатъчно съзнателни. Че по нашите ширини и в нашето време вече не е възможно старият Герак да строи цялата пълнолетна челяд пред “къмпютъро” да им раздаде пликовете с паролите и да вмени да се гласува за неговия кандидат.

Кореспонденция по въпроса между Атанас Чобанов и министъра на държавната администрация Николай Василев.

Писмо изпратено на 29 ноември 2006

Уважаеми господин Министър,

Пиша Ви по повод на Ваше изказване публикувано на сайта на правителството на 10 ноември 2005. В него вие твърдите, че… “Комуникацията по електронен път между институциите и гражданите трябва да стане стандарт, а не изключение”, а също така определяте, цитирам: “основните задачи, поставени пред Министерството на държавната администрация и административната реформа – модернизация на системата, по-висока ефективност на административното обслужване, по- висока удовлетвореност от страна на ползвателите на административни услуги – граждани и фирми”.
Пак според Вас, “основен инструмент за осъществяване на тази мащабна организационна промяна е въвеждането наелектронното правителство”.

Мога само да приветствам тези добри намерения, но за съжаление в момента съм дълбоко неудовлетворен от възможностите ми на ползвател на електронни административни услуги. Както знаете, основен инструмент в тази сфера е електронният подпис, чиято юридическа сила е призната със закон от 2001 г. Притежавам такъв съвсем отскоро и бих искал да споделя с Вас някои наблюдения:

- персоналният електронен подпис е безумно скъп за редовия гражданин. Цената на персонален сертификат от клас 2, задължителен за общуване с администрацията, е 60 лв. на година без ДДС. Към тази сума се добавя еднократно цената на задължителните смарт-карта и четец. Желаещият да спести бумащина на администрацията е принуден да плати 170 лв.!

- пет години след приемането на Закона за електронния подпис, гражданите с персонални сертификати имат достъп единствено до следните услуги:
- Промяна на адресна регистрация (ГРАО);
- Справка за фирмена регистрация (ДЕЛФИ);
- Справка за осигуреност на частно лице.
- използването на тези услуги е възможно единствено в MS Windows операционна система
- издаването на персонален сертификат е възможно само ако човек се яви лично в офис на оторизираните посредници, а те са само няколко на брой за цялата страна.
- смарт-картата има красив дизайн, който радва окото.

Сигурно помните, господин Василев, как бившият Ви шеф на няколко пъти призоваваше да си “сменим чипа”. Оказа се, че “чипът” е златен - струва скъпо и служи за красота. За сведение, електронните лични карти в Белгия, които съдържат и електронен подпис, струват 13 евро и са валидни 5 години. Няма да коментирам разликата в покупателната способност на белгийския и българския гражданин, а само факта, че българинът трябва да заплати за същия период 15 пъти повече (50 евро карта и четец + 5×30 евро за самия подпис). 200 евро за удоволствието да се ползват електронно три не особено критични административни услуги!

Позволете, господин Министър, да не споделя Вашия оптимизъм, че в скоро време “ще наблюдаваме подобряване на бизнес средата, намаляване на разходите като средства и време за ползване на услугите и цялостно повишаване конкурентноспособността на българското общество и икономика.”
Това е невъзможно със сегашните цени и качество на електронните услуги, които Вие рекламирате като панацея за склерозиралата ни администрация.

Ако наистина искате нещо да се промени, започнете с цената на услугата, направете я поне съпоставима с европейските стандарти. За това нещо не е нужен нов закон. Не е нужен закон и за увеличаването на броя на предоставяните административни услуги. А за скъсването с монопола на Майкрософт е нужен закон, защото не е редно цяла държава да робува на един издател на софтуерни продукти.

Единствено откритият код гарантира прозрачност и контрол на защитата на личната информация на гражданите.

Адресирам това писмо до електронния адрес на прекия Ви началник, тъй като на сайта на Правителството липсва адрес за връзка с повереното Ви Министерство. Дано и господин Станишев го прочете пътьом и Ви подкрепи в усилията за по-бърза модернизация на системата.

Впрочем, по закон би трябвало да получа отговор от Вас на това е-съобщение, тъй като то е подписано надлежно с персоналния ми цифров сертификат.

Очаквам го с нетърпение.

С уважение,
Атанас Чобанов
директор на в-к Парижки Вести
секретар на СБС Бъдеще

Отговорът е на сайта ide.li
http://ide.li/article1244.html