Търсете жената – в политиката
Вчерашният ден ни припомни кой е силният пол в политиката. Жените, разбира се. Сигурно и затова думата политика е в женски род:-)
Вече ми е трудно да ги изброя всичките тези „тайфуни с нежни имена“. Едно време беше по-лесно. Брояха се на пръсти. Нека си ги припомним само за миг:
Преди всичко – „желязната лейди“ Маргарет Тачър – премиер-министър на Великобритания. Другата европейка е министър-председателят на Норвегия от 80-те години Гру Харлем Брунтланд – тя по-късно стана шеф на Световната Здравна организация, мисля. Някъде по това време, на ръба на Европа и Азия, в съседна Турция, начело на правителството бе също жена – Тансу Чилер. Обратно на нашата европейска логика, доста жени имаше в уж изостанала Азия - Индира Ганди в Индия, Корасон Акино във Филипините и Беназир Бхуто в ислямски Пакистан. А и Голда Меир в Израел, макар и доста по-рано. Сещам се и за една представителка на „нежния пол“ в американската политика – Виолета Чаморо – министър-председател на Никарагуа в правителството на контрите. Хм, не са били чак толкова малко, като се замисля…
Сега обаче се наблюдава истинско нашествие на дами по политическите върхове. Новата „желязна дама“, този път от Германия – канцлер Ангела Меркел. Освен с делата на федералната република, тя се е нагърбила и с общоевропейските проблеми. Силно подозирам, че само за половин година председателстване, тя ще свърши повече работа от повечето мъже, минали по същия път преди нея и чиито имена вече не помним. Дамски гамбит в Щатите – Нанси Пелоси е първата жена – председател на Конгреса на САЩ. Преди седмица дългоочакваната новина е потвърдена – сенатор Хилъри Клинтън се кандидатира за президент на САЩ. Пътят и до Белия Дом ще е дълъг – първо трябва да се справи със своите съперници от Демократическата партия, после и с конкурента си републиканец на изборите през ноември 2008-ма. Но тя поне вече е била там. Ако изобщо Америка някога има жена за президент – то няма по-подходяща от Хилъри. Бих гласувал за нея, ако бях американец…
Последната новина – от вчера – дойде от Израел. Президентът на държавата Израел Моше Кацав бе замесен в сексуален скандал – да си го кажем направо – в изнасилване на своя сътрудничка в сградата на президенството. По този повод Кнесета му гласува временно отстраняване от длъжност. Засега за три месеца. През това време в.и. длъжността ще е председателят на Кнесета – г-жа Далия Ицик. Идеята е че ако една жена е държавен глава, шанса да изнасилва подчинените си е минимален 
.
Шегата настрана, но така или иначе избори за нов президент на Израел ще има и Далия Ицик се оформя като един от най-сериозните кандидати. Управляващата партия „Кадима“ се кани да номинира за свой претендент „патриарха на израелската политика“ Шимон Перес. Обаче самият той не е много сигурен дали го иска. Носи му се славата на човек, загубил всички избори, в които е участвал. Ако изборът се провежда тайно, както досега, той ще се откаже в полза на Ицик. Така че нейният шанс не е за подценяване. Освен ако не я измести Колет Авитал – друга напориста дама от лявата партия „Авода“…
Последната дама която ще спомена е новата френска звезда Сеголен Роаял. За нея не съм такъв голям оптимист, че ще се справи с буржоата-благородник Никола Саркози, но кой знае.
Нещата отиват натам че след година-две може да се окажем в един уж мъжки свят, управляван все от жени. И по-добре, ако стане така.