DeLaRea.net – блог на Антони Де ла Реа – по света и у нас

Нека тръгнем от АБ и да следваме логиката на нещата.

Свободата е висше човешко благо. Личната свобода е нещо неприкосновено, човек трябва винаги да има правото на свой избор.
За да му се гарантират тези права, той трябва да живее в едно общество, устроено на базата на тези ценности.
Тиранията, диктатурата или всяка друга форма на държавно управление, основана на насилствено налагане на волята на един за сметка на желанието на друг е неприемлива.
Остава демокрацията. Тя дава властта в ръцете на една максимално широка част от населението, така наречената средна класа oт граждани.
Основната идея е, че единствено мнозинството граждани имат право да решават въпросите от обществена значомост чрез изразяване на своята свободна воля, посредством редовни допитвания.
По всеки такъв спорен въпрос се оформят поне две различни, може би противоречащи си мнения. Гласуването показва кое от тях ще бъде прието за правилно. Това, което е подкрепано с повечето гласове. Така се създават две големи обществени групи граждани, мнозинство и малцинство. Малцинството е длъжно по закон да се примири с идеите на мнозинството, а мнозинството е длъжно по закон да се примири с наличието на инакомислещо малцинство. Мнозинството е длъжно да „пази“ наличието на едно малцинство, защото всяко днешно мнозинство е утрешно малцинство.
Ако мнозинството реши да се избави от своято малцинство, то това не е демокрация, а е диктатура на мнозинството срещу малцинството. Болшевизъм.

А демокрацията е свободна изява на всеки човек, а не налагане на едно мнение, дори то да е нашето.
Това гражданско общество излъчва свои представители, които да се занимават с обществените дела. Основният принцип е отговорността и сменяемостта на избираемите. Те получават „мандат“.
- Правото и задължението да направят нещо обществено полезно в рамките на някакъв срок. Тези избранници го правят единствено в името на общият интерес, не за свой личен.
Гражданите декларират, че ще се съобразят с решенията и действията на тези свои представители. А ако не са доволни от тях, ще ги заменят с други, на следващите избори. По този начин, чрез своят избор, гражданите формират трите основни власти.

Първата власт е законодателната – тя измисля законите, но не ги прилага.
Втората е изпълнителната – тя прилага законите, но не ги измисля.
Третата е съдебната – тя нито измисля законите, нито ги прилага, тя само следи за спазването им.

Изключително важно е да няма смесване на властите. Те да се опират една друга, да се ограничават, а не да се контролират, една от друга.
Това се постига единствено и само със стъпването директно на волята на гражданите, не чрез посредничество. 

В момента обаче точно това е в България. Електоратът избира законодателната влсат, и тя „в името на народа“ контролира другите две власти. Парламента е посредник между гражданите и другите две власти. Това позволява и неизбежно води до злоупотреби с властта. За да се реши този проблем е необходимо всяка влaст да бъде избиранa директно от електората, а не назначавана от някоя друга власт.

Когато една голяма партия спечели изборите и разполага с 121 депутата, тя има вече контрол върху първата власт – законодателната. Може да измисля каквито си иска закони, стига да не са в явно противоречие с Конституцията. След това обаче тази същата партия съставя и правителството. Значи вече може и да прилага законите, които сама си е измислила.
Това обяснява, защо в момента правителството е най-големия вносител на законопроекти – вместо парламента да налага някакви правила се получава обратното, правителството си измисля правилата на играта и ги “спуска” за гласуване в Народното събрание.
Значи в тях е хляба, в тях и ножа. И салама, ако сме наясно как се формира третата, съдебната власт. Тя се избира на квотен принцип – по една трета от трите власти. Т.е  – ако владееш двете други, лесно подчиняваш и третата власт. И така никога никой не може да съди нито управляващата партия, нито някой прегрешил министър.

Това може да се избегне само с директен избор на изпълнителната власт от електората, а не косвен – през парламента.
Имаме добър пример за това.
Америка и нейната Президентска република.

Идеята за президентска република изобщо не е нова, тя е лансирана още от д-р Желев. Тогава се прие като негова прищявка, за да си усили личната власт като държавен глава. Но е принципно прав.

При “президентската” република има гарантирана равнопоставеност на властите. Президента е и министър-председател, той ръководи цялостната политика на държавата. А парламента измисля законите, но не може да бламира никой министър, още по-малко цялото правителство. Политическа криза или предсрочни избори са практически невъзможни. При тази схема има доказано място за вицепрезидента.
Няма нужда да се измисля нещо принципно ново. Трябва да пренесем американският модел. Директен избор на една двойка кандидати – Президент и вице. Те по свое усмотрение назначавай екипа, с който да изпълнят своята политика, тази платформа с която са спечелили изборите. Те са ограничени в своите действия от законите които им изработва парламента.
Твърде голямата власт на президента е ограничена и от късият срок на неговият мандат. Вариантите са или много правомощия за къс срок – макс. 4 години, или малко правомощия за повече време- 5-6-7 г.
Френският вариант за полупрезиденстка република с 7 г. мандат на държавният глава ми е малко странен. Не го разбирам напълно, предпочитам американският.
Сега се обсъжда идеята да се премине директно към президентcка република и мисля че до няколко години ще е факт. Има политическа воля за това, тече кампания в полза на подобно мнение. Аз го споделям напълно.