PR по време на чума – 2
Искам да си продължа темата от предният постинг. Толкова ме е яд че искам още нещо да напиша за това. За сестрите ни, държавата ни и лентичките. Сещате се кои са сестрите, коя е държавата, и кои са лентичките. Хартиени, с цветовете на националният флаг и с надпис „Не сте сами“, на български и на английски.
Струва ми се че, надписа е грешен. Би трябвало да пише „Срам ни е“, на български и на английски.
Цялата тази кална и долна история, в която ни забърка оня идиот от Триполи, ме кара да потъвам в земята от срам.
Изведнъж сякаш лъсна цялата истина за нас, като държава, а и като хора. Ние сме една жалка държава на Балканите, която не може да направи нищо, ако един африкански диктатор реши да обеси някоя и друга наша сестра. И повярвайте ми, това, което се случва сега с тях, утре може да се случи с всеки от нас.
На няколко български медии им хрумна идеята за лентичките, които да носим на реверите си в знак на съпричастност. Речено-сторено. За няколко дена, добрата иначе идея на гражданска солидарност, бе поета от правителството и набързо превърната в казионна, показна акция. За раздаване на прословутите лентички бяха впрегнати дори служителите на Гранична полиция.
Не помня вече, кой наш държавник бе казал наскоро че, „България ще мобилизира цялата си мощ“.
Боже, на кого ги говори тия? Каква мощ, какви глупости?
Каква мощ притежава нашата страна сега, часове преди да стане член на ЕС?
Боеспособна армия, достойни дипломати, информирани спецслужби, добре подготвени спецчасти, способни да се проведат мигновена акция, някакви сили за бързо реагиране, всесилни антитерористични части, действащи навсякъде, където са засегнати българските интереси? Май нищо такова…
България притежава само едни хартиени лентички, с цветовете на националният флаг, окачени на реверите, като признак за своето безсилие да направи нещо повече, нещо истинско.
Имам лошият навик винаги да сравнявам двете страни, които познавам най-добре. България и Израел. И в този случай го правя пак.
Чудя се какво би станало ако това се беше случило в Израел. То, какво има да се чудя, аз го видях с очите си.
Това лято няколко палестински бойци от различни въоръжени групировки изкопаха един 800 метров подземен тунел, започващ от едно мазе в Газа и завършващ до един военен пост в Израел. Една нощ минаха през него и атакуваха граничният пост с РПГ-та и гранати. Накрая се отеглиха пак през този тунел, но взеха със себе си един от ранените израелски войници на поста. 20-сет годишният ефрейтор Гилад Шалит, оказал се на неподходящото място по неподходящо време.
Как реагира Израел на това?
Хвърли срещу същите палестински групировки две от елитните армейски бригади, израелските танкове навлязоха в Газа, военноморският им флот блокира сектора откъм морето, а авиацията им спря тока на палестинците. Буквално, защото изравниха със земята единствената ТЕЦ в автономията.
Скоро това се повтори на ливанската граница. Бойци на шиитската „Хизбула“ нападнаха граничен патрул и отвлякоха от израелска територия двама запасняци.
Как реагира на това Израел?
По познатият ни начин – с употреба на „прекомерна сила“. Срина чисто новата международна аерогара на Бейрут, блокира крайбрежните води на Ливан, бомбардира всеки обект, който им се стори съмнителен. Избухна цяла една война, довела до смъртта на над 1300 човека, повечето цивилни, в Ливан, и на още 150 жертви от израелска страна.
Истината е че, въпреки всички тези усилия и жертви, Израел не успя да освободи своите заложници. Даже загуби част от своят авторитет. Но поне опита, направи всичко, каквото можа.
Това означава да „мобилизираш цялата си мощ“.
А не като нас сега, да раздаваме на пристигащите в страната хартиени лентички. И хората ги слагат, за да не бъдат обвинени в липса на патриотизъм.
Трябваше ли България да бомбардира Триполи, да изпрати „Дръзки“ в залива Сирт, да направи хеликоптерен десант в Бенгази и смели български командоси да освободят нашите сестри?
Не знам.
Може би да, може би не.
Лошото не е, че не го направи. Лошото е, че не си и помисли да го направи. Че има и такава възможност, че това също е вариант, макар и отчаян.
България вече бе един равноправен член на най-силният военен пакт в световната история, а Либия бе в международна изолация, диктатура от остта на злото.
Толкова често си казваме, „България е малка страна“, че вече сами си вярваме.
Интересно как на никой в Тел Авив не му минава на акъла да каже някога че, Израел е малка страна.
То затова и евреите управляват света, а не българите.