Време е за Про
Изборите минаха, да идват следващите. Намираме се на полувремето на мача, който решава съдбата ни за следващата петилетка (която ще изпълним за 4 години 
).
Направил съм си моят анализа на изминалата първа част от реалити формата, наречен Избори 2009. Ето го тук: „Силата на слабите и слабостта на силните“ .
Доволен съм, че преди месец съм бил прав в прогнозите си, когато писах : „Митове и заблуди за тазгодишните евроизбори в България“ и „Евроизборите на са това което са – 17 евродепутата от пролетта „.
Ако трябва да говорим за второто полувреме, има един акцент, на който искам да се спра. Че ако спечелилите евровота две формации – НДСВ и Синята коалиция“ – искат да развият успехът си, то и двете трябва да си сменят тактиката.
Царистите вече няма да играят на „свой терен“. Нито да използва „капитана“ си Меглена Кунева. Освен ако БГЕврокомисарят не се кандидатира отново, този път за мажоритарен кандидат! С явна заявка за премиерския пост!
Но за това ще разсъждаваме по-късно. Във всеки случай на НСВ ще им е почти невъзможно да повторят успехът си, освен ако не направят чудо.
При „сините“ положението е малко по-различно – СДС/ДСБ си върнаха твърдия електорат и вярата в собствените сили. Това е достатъчно, за така успешното представяне досега, но не е достатъчно за да се направи „дубъл“.
На коалицията и се налага да сменя тактиката, ако иска да разшири подкрепата си. Защото трябва да си върне и „мекия електорат“, който е така нужен, но и толкова капризен. Това е най-трудно и не може да стане с говорене „анти-“, с водене на война срещу всички.
И ако трябва да допълним призивът „Време е за добрите ..“, то можем да го направим така – „Време е за добрите послания“, време е за позитивизъм.
Време е за Про-, а не за Анти-.