Ние самите
Сещам се за израза: „…Свободата не ще Екзарх, иска Караджата…“.
Според мен иска и двамата.
Ако нямаше Априловска гимназия, нямаше да има и Априлско въстание. Ако ги нямаше цариградския „Роберт колеж“, одеската семинария, болградската гимназия и пражката „Политехника“ , къде щяха да учат нашите възрожденци? Тези „строители на съвременна България“ , даскали и търговци, военни и политици, банкери и предприемачи, научени да печелят големите пари и да правят големите дарения. Те са нашия пример днес.
И тогава са се чували гласове, дали чужденците, хора дошли отвън, могат да бъдат полезни изобщо? Времето показа, че верният отговор е да. Имената на Иречек, Мрквичка, Головин или Верганца са известни не само на историците. Да не говорим за многото инжинери и архитекти, направили нашата столица европейски град. Издигнали сгради, с които и досега се гордее София. И бирата, която пием.
От подобна работа се нуждае сега България – основополагаща и просветителска по своята същност. Само така могат да се променят нравите в едно общество, като че ли позабравило моралните си ценности. За да няма корупция, трябва първо да се научим да си продупчваме билета в градския транспорт. А за да уважаваме институциите си, трябва първо да се научим да се поздравяваме по улиците.
Неписаните правила на човешкото общуване са много по-важни от писаните закони, които държавата ни налага. И ако законите не са като правилата, няма кой да ги спазва, дори и насила.
Значи трябва да повлияем със своите действия върху съзнанието на хората, техните мисли и желания. Това е най-дългия път на промяна. Но единствено верен. Бързите неща са нетрайни, потребен е бавен и тежък труд, постоянно усилия в една насока и то от много хора едновременно. За да можем, евентуално някога, да видим част от усилията си възнаградени. Едва ли ще е леко на някого.
Но няма нищо невъзможно, само някои неща изглеждат невероятни. Докато не си повярваме и не накараме и други да повярват. Не в мен, в себе си. И да превърнем своите лични борби за оцеляване в във един общ стремеж за промяна. Към по-добро за всеки един.
