Надежда за Надежда
Вземам повод от постинга на Комитата относно вчерашната ни среща.
Да, и аз бях там, и аз „ядох, пих и се веселих“… Разбира се, това е само част от познатата ни приказка на Шарл Перо, в случая ставаше дума за една среща на кафе сутринта, а не за „пир по време на кампания“.
Признавам си, че останах с много добри впечатления. И от разговора, и от самата Надежда Михайлова. Очаквах нещо от типа – „подкрепете ме, защото…“, а се оказа малко (или много) по-различно. Идеята на срещата не бе „нахранете блогърите“, а по-скоро „попитайте блогърите“. Всеки от нас има възможност да постави въпросите, които го вълнуват, тези, на които иска решение. А нали затова са политиците – да решават проблемите.
Аз се възползвах от възможността да поставя отново наболелите въпроси, касаещи българите зад граница.
Започнах с темата за международните паспорти и нашето желание техния срок да се удължи от 5 на 10 години, както е в повечето бели страни от първия свят. Както сигурно помните, през 2005-та година бяхме организирали подписка, в която се включиха хиляди емигранти. Тогава това наше искане бе предадено на президента Първанов при неговото посещение в Лондон.
За жалост, от тогава – ни дума, ни вопъл, ни стон, по темата…
Подозирам, че всичко е попаднало в кръглата папка…
Но е време да повдигнем отново въпросът – бог забавя, но не забравя. Ние също.
Другото, за което настоявах бе за политическите и граждансите права на нашите сънародници зад граница – правото им на гласуване, всичките пречки, които се създават от нашата надменна администрация по посолства и консулства. Също и за цялата бюрокрация, която пречи на българите зад граница да се чувстват такива. Не говоря за казионните опити, кои успешни, кои не толкова, за празнуване на един или друг национален празник. Става дума за по-“битови“ неща. Като например, този, да извадиш ЕГН на детето си, ако се е родило зад граница…. Само, който го е преживял, знае за какво става дума, а които не е – не му го пожелавам и да го преживе… И т.н. и т.н.
Както и да е, ще видим какво ще стане и какво ще се промени след тези избори.
Лично аз се чувствам малко повече „обнадежден“ 
Мисля си, че има надежда. Надежда Михайлова. 
