Ден за размисъл
Днес е ден на национален траур.
Не искам да коментирам трагедията, ужасна е.
Не искам да пиша и за политика, не е сега момента, не и в такъв тъжен ден, като днешния.
Това, което мога и искам да кажа е, че днес всъщност е така нужният ни ден за размисъл, от който сякаш сами се отказваме.
Защо страна ни е такава, защо живеем и умираме така нелепо?
Защо не сме щастливи, защо животът ни е борба за оцеляване, изпълнен с опасности всеки ден.
Защо живеенето в България е опасно за здравето ни?
Защо сме винаги на ръба, понякога и зад него?
Защо не ни стигат парите, а стресът ни идва малко в повче.
Кой е виновен, ние или някой друг?
Какво трябва да направим, за да излезем от тази безизходица.
Защо не мислим малко повече, защо не вземем животът си в нашите ръце?
Защо оставяме друг да решава съдбата ни, друг да взема решенията, които ни касаят?
Хора, мислете. Мислете и правете нещо, повече така не може.
Време е.
