За държавата и страната
Нали се сещате за оня израз: „Обичам страната си, мразя държавата!“
Често го срещам из нет-а, написан от други българи, които като мен живеят постоянно зад граница. Не съм съвсем сигурен, кой какъв смисъл точно влага в него. Склонен съм да приема че, и те като мен, обичат България, но не винаги я харесват.
Обаче от понеделник нещата се променат драстично. Вече ще сме повече страна и по-малко държава. Дали това ще доведе до повече любов и по-малко омраза? Би трябвало, надявам се.
Мислех си за тези неща вчера по обяд. Бях на едно събиране на СДС, на Раковска 134. Смесен с другите поканени, слушах какво казва Петър Стоянов. Говореше за миналото и за бъдещето, за изминалия път и за перспективите пред младите. Чудех се дали ме засяга това? Нито съм толкова млад, нито чак толкова перспективен вече. Какво се променя за мен лично след като стана европеец?
Ами, много работи. Не е свързано нито с правото ми да пътувам свободно или да работя някъде на Запад за повече пари. Свързано е с правата ми, изобщо. Защото аз и ти от другата седмица ставаме граждани на една друга държава. На Европа, каквото и да означава това. Доколкото я познаваме, тя е известна най-вече със своята хуманност, със своята социалност. С отношението към гражданите си. Значи и към нас. Тя ще мисли и за нас, точно така както мисли за другите си граждани – германци, французи, холандци.
Вече няма да сме сами в своите претенции към държавата България. Нашето софийско правителство вече няма да е последна инстанция. Ще има някой и над него. И ако досега сме се чувствали слаби, за да въздействаме на нашите управници, то сега вече няма да е така. Ще имаме могъщ съюзник – евроинституциите. Винаги щом се почувстваме засегнати или пренебрегнати, ще има към кого да се обърнем.
От нас се иска само едно – да сме граждани. На страната България и на държавата Европа.
