Вот за всичко или за нищо
Днес дясната опозиция внесе в парламента вот на доверие на правителството. Седми по ред. Мотивите за внасянето на вота са, че правителството не е реагирало адекватно на икономическата криза, липсва му воля за борба с корупцията и организираната престъпност и с действията си е предизвикало загуба на милиони евро. С „провал в цялостната политика на управление“ представителите на опозиционните партии и независими депутати обясниха пред журналисти внесеното искане. От мнозинството, разбира се, отговориха, че мотивите са абсолютно неоснователни.
Дали са основателни или не, дали има „провал в цялостната политика на управление“ е толкова ясно, че чак не ми се пише за това. Всички виждаме какво се случва около нас, какво става по улиците. Страната ни влиза със страшна сила в криза, икономическа, политическа, всякаква, каквато май само управляващите не виждат.
Има ли „провал на управлението“ – има, разбира се.
Има ли грешки в цялостната политика на държавата? Има, и всички го знаем.
Трябва ли правителството да си отиде, заради това? Да, разбира се.
А ще си отиде ли то сега, заради това? Не, разбира се.
Защото да се внася вот на недоверие в парламента, с мотив „провал в цялостната политика на управление“, означава и нещо друго: вот на недоверие „за всичко“, по принцип. Опозицията казва не управляващити – „вие не можете да управлявате и трябва да си ходите“. Да, това е така, но само в очите на опозицията, не и на управляващити. Те толкова си могат, те така знаят да управляват. Затова за тях този мотив е непонятен, а за опозицията – безсмислен.
Идеята ми е, че когато има грешки в „цялостната политика на управление“, то това е сбор от множество конкретни грешки. И за всяка такава грешка в управлението, си има конкретен виновник, той си има име и пост – Иван, Драган, или Асан.
Ако опозицията мисли че е права, тя трябваше да извади на показ едно или няколко, но много конкретни неща и да каже – „Ето, това е една конкретна грешка на управлението и за нея си има конкретен воновник“. А не да се получава както сега – всички са виновни, т.е. никой не е виновен.
В интерес на истината, има и едно изключение от това, което казвам.
Мотивите на Движение „Напред“ да подкрепи вота са малко по различни. Не съм фен на тази нова политическа формация, но в случаят тяхната позиция според мен е доста по-вярна. Те подкрепят вота на недоверие, но искат той да не е за цялостна политика, а за конкретни проблеми. Според движението такива например са енергетиката и селското стопанство. Цитирам: „Некомпетентна политика в структуроопределящите отрасли на българската икономика: селско стопанство, енергетика и туризъм, доведе до увеличаване на отрицателното салдо по външнотърговския баланс. Вносът на евтини, субсидирани продукти и недостатъчната подкрепа от страна на държавата постави десетки хиляди земеделски стопани в критична ситуация. България се превърна от страна производител и износител на храни и продукти в страна вносител“.
Ето, това е нещо наистина конкретно и вярно. Продължавам да мисля, че щеше да е по-добре цялата опозиция да подкрепи едно такова искане от колкото за „провал в цялостната политика на управление“.
Защото да се внася вот „за всичко“ е равносилно да се внася вот „за нищо“.
