Сър Боно и Свети Джеймс
Повод за този постинг са две събития, уж несвързани една една с друга.
Едното събитие, по-радостното, е удостояването на Боно с рицарска титла.
Вече е известно, че в началото на следващата година фронтмена на U2 ще бъде официално провъзгласен за рицар на британската корона. Факта че, няма да могат да го наричат „сър“, едва ли помрачава важността на събитието. Даже напротив. Лесно е да станеш благородник, ако си роден англичанин. Трудното е да си удостоен с тази чест, ако не си поданик на кралицата (бог да я пази).
Другото събитие, по-тъжното, е смъртта на Джеймс Браун.
Наричан от едни „кралят“, от други „кръстникът“ на соула, харесваният от всички ни чернокож музикант, вече не между живите. След като вече няма да „живее в Америка“, остава да се надяваме, че ще продължава да се „чувства добре“.
Какво е общото между едното и другото?
Ами според мен, и за двамата това е едно ново признание. Единият измина пътя от бунтар до благородник, а другият – от малолетен престъпник до светец. И едното и другото са показателни за огромната роля на музиката в нашето съвремие. Таланта, съчетан с успешна музикална кариера, дава на човека с микрофона огромна сила. За да влияеш на света около теб, не е необходимо да си мастит държавник или коронована особа. Достатъчно е да имаш ясна гражданска позиция и смелостта да я отстояваш.
